Ловецът на елени

— Никога. Татко нито един път не го е отварял в мое присъствие, ако изобщо го отваря. Никой освен татко не е виждал неговия капак вдигнат. А дори и за самия него не съм сигурна.

— Сега вече грешиш, Джудит — отвърна спокойно Хети. — Татко е отварял капака и аз съм виждала това.

Чувството за мъжко достойнство накара Ловеца да замълчи. При въпросите си към по-голямата сестра той не би се поколебал да премине далеч отвъд границите на благоприличието според нашите схващания, ала му бе съвестно да използва слабоумието на по-малката. Джудит обаче нямаше защо да се смущава от подобни съображения. Тя бързо се извърна към Хети и продължи разговора.

— Къде и кога си виждала сандъка отворен, Хети?

— Тук, и то много пъти. Татко го отваря, когато теб е те няма, а от моето присъствие не се смущава и аз виждах всичко, което правеше, и чувах какво говореше.

— Какво правеше и какво говореше той?

— Не мога да ти кажа, Джудит — отвърна девойката: тихо, но решително. — Татковите тайни не са мои.

— Тайни!… Тогава още по-чудно е, Ловецо, че татко ги е поверил на Хети, а не на мен.

— За това има причина, Джудит, макар ти да не я знаеш. Но сега татко не е тук, за да ти отговори, и аз не ще кажа нито дума повече.

Джудит и Ловецът гледаха смаяни и за минута девойката изглеждаше огорчена. Но изведнъж тя се опомни и като обърна гръб на сестра си, сякаш я съжаляваше за нейното слабоумие, каза на младия човек:

— Вие ни разказахте вашата история само до половината и прекъснахте на мястото, когато сте легнал да спите в кануто, или по-право сте се надигнал да чуете крясъка на чаплата. Ние също го чухме и помислихме, че предвещава лошо време, макар че през тоя сезон не сме свикнали на бури по езерото.

— Ветровете духат и бурите се извиват понякога през едно, понякога през друго годишно време — отвърна Ловецът, — а чаплите надават крясъците си тъй, както ги ръководи тяхната природа. По-хубаво щеше да бъде, ако и хората бяха толкова честни и прями… След като останах, за да се вслушам в птичите писъци, и разбрах, че това не може да бъде знак от страна на Хари, легнах отново и заспах. А на разсъмване станах и като се разкърших, както обикновено, хванах се за веслата, та да прибера двете лодки, преди да са попаднали в ръцете на мингосите.

— Но вие не ни разказвате всичко, Ловецо — рече сериозно Джудит. — Ние чухме изстрели в подножието на източните планини. Ехото беше силно и продължително и стигна до нас толкова скоро след самите гърмежи, че те сигурно са били дадени на брега или съвсем близо до него. Нашите уши са навикнали на тия неща и не могат да бъдат излъгани.

— И са изпълнили добре дълга си тоя път, девойко… да, добре са изпълнили дълга си. Тази сутрин наистина стана нужда да се вдигнат пушките и да се натиснат спусъци, макар и не толкова често, колкото би могло да бъде. Един воин се пресели в щастливите ловни полета — това е всичко. От човек с кръвта и дарованията на бялата раса не бива да се очаква, че ще се хвали с подвизите си и ще се кичи със скалпове.

Джудит слушаше, затаила дъх. А когато Ловецът поиска с присъщата си скромност да приключи въпроса, тя се изправи и като прекоси стаята, седна до него. В държането на момичето нямаше нищо натрапчиво, макар в него да се проявиха веднага чувства, породени от женския инстинкт и предразполагащата любезност на благосклонна жена. Тя дори взе грубата ръка на Ловеца и я стисна между своите длани, може би без сама да съзнава, и същевременно се взря сериозно и донякъде укорно в обгорилото му лице.