Смърт в облаците
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смърт в облаците». Краткое содержание книги:
По време на полета някои извършва жестоко убийство.
Но кой?
Може би английският бизнесмен, изправен пред фалит?
Или авторът на детективски романи, изпробващ сюжет за нова книга?
Или графинята, чиято страст към кокаина и хазарта вече й е създала големи неприятности?
Никой не е извън подозрение.
Дори и Поаро.
Това го амбицира да разкрие престъпника и да отхвърли подозрението от себе си.
Тя се вгледа в него.
— Откъде знаете всичко това?
— Просто защото името ми е Еркюл Поаро. Както и да е, не се бойте, оставете ме да ви помогна и ще се справя с този Робинсън.
— Да, разбира се — каза Сесили рязко. — И колко ще искате не свой ред?
Поаро се поклони.
— Ще искам единствено снимка с автограф на една много красива жена.
— О, Боже! Не знам какво да правя! — извика тя рязко. — Нервите ми! Ще полудея!
— Не, не. Всичко е наред. Доверете ми се. Но, мадам, трябва да ми кажете истината, цялата истина. Иначе ръцете ми ще са вързани.
— И ще ми помогнете да изляза от това положение?
— Кълна ви се тържествено, че никога повече няма да чуете за мистър Робинсън.
— Добре, ще ви кажа всичко — прошепна тя след малко.
— Така. Значи вие взехте пари назаем от онази жена? Мадам Жизел?
Лейди Хорбъри кимна.
— Кога стана това? Кога започна всичко?
— Преди година и половина. Бях закъсала.
— Хазарт?
— Да. Късметът ми изневери ужасно.
— И тя ви даде колкото поискахте?
— Не наведнъж. В началото ми даде само малка сума.
— Кой ви изпрати при нея?
— Реймънд… Мистър Бараклъф ми каза, че тя давала заеми на светски дами.
— А по-късно ви даде още?
— Да. Толкова, колкото исках. По онова време ми се струваше цяло чудо.
— Аха. Чудото на мадам Жизел — каза Поаро сухо. — И доколкото разбрах, преди това с мистър Бараклъф сте станали… хм… приятели?
— Да.
— Но вие не искахте съпругът ви да научи?
— Стивън е говедо! — извика Сесили ядосано. — До гуша му е дошло от мен! Иска да се ожени за друга! С радост би се развел с мен!
— А вие не желаете да се разведете.
— Не. Аз… аз…
— Харесва ви сегашното ви положение, а освен това можете да се радвате на доста добър приход. Да, разбира се. Жените трябва да се грижат за себе си. Но да продължим. По-късно е възникнал въпросът за връщане на дълга?
— Да. И аз… не можех да върна парите. И тогава старата вещица стана отвратителна. Тя знаеше за мен и Реймънд… Знаеше места, дати, всичко останало… Не мога да си представя как е научила.
— Имала е своите методи — отвърна Поаро сухо.
— Предполагам, че след това е заплашила да изпрати цялата компрометираща информация на лорд Хорбъри?
— Да, освен ако не й върна парите.
— Но вие не можехте да й върнете парите.
— Не можех.
— Значи смъртта й сякаш бе изпратена от провидението?
— Струваше ми се прекалено хубаво, за да е истина — отговори Сесили Хорбъри развълнувано.
— Да, именно. Прекалено хубаво. Но може би малко се обезпокоихте?
— Да се обезпокоя?
— Мадам, от всички пътници на самолета, вие единствена сте имали причина да желаете смъртта й.
Лейди Хорбъри за миг престана да диша.
— Зная! Беше ужасно! Чувствах се толкова зле заради всичко това!
— Особено след като предната вечер сте били при нея в Париж и между вас се е разиграло нещо като сцена?
— Старата вещица! Не помръдна и на сантиметър! Струва ми се, че дори й доставяше удоволствие! Беше същински звяр! Когато си тръгнах, се чувствах като парцал.
— Но при предварителното следствие казахте, че не познавате тази жена?
— Естествено. Какво друго можех да кажа?
Поаро я погледна замислено.
— Мадам, вие наистина не можехте да кажете нищо друго.
— Беше истински кошмар… само лъжи, лъжи, лъжи! Този ужасен инспектор идваше тук непрекъснато и ме тормозеше с въпросите си… Но аз се чувствах в безопасност. Личеше си, че само се мъчи да налучка… Че не знае нищо конкретно.
— Ако човек се мъчи да налучка, трябва да го прави с увереност.
— Освен това — продължи Сесили собствената си мисъл — имах чувството, че след като не са научили всичко още в самото начало, никога няма да научат. Чувствах се в безопасност… Докато не получих онова ужасно писмо вчера.
— И през цялото това време не сте се страхували?
— Разбира се, че се страхувах!
— Но от какво? Да не ви разкрият, да не ви обвинят убийство?
Кръвта се оттегли от лицето й.
— Убийство… Но аз не… Вие не вярвате на това, нали? Не я убих аз! Не съм аз!
— Но сте искали да умре.
— Да, но не я убих аз… Трябва да ми повярвате! Не съм я убила аз! Дори не съм помръднала от мястото си! Аз…
Тя млъкна. Красивите й сини очи го гледаха умолително.
Поаро кимна успокоително.
— Мадам, вярвам ви поради две причини. Първо, защото сте жена и второ, заради една оса.
Лейди Хорбъри се втренчи в него.
— Оса?
— Да. Виждам, че това не ви говори нищо. Нека тогава се занимаем с конкретната си работа. Ще се справя с този Робинсън. Давам ви дума, че повече нито ще го видите, нито ще го чуете. Ще се справя с него както подобава. В замяна обаче ще искам да ми отговорите на два въпроса. Беше ли мистър Бараклъф в Париж в деня преди убийството?