Дръж се здраво [Hold Tight-bg]

— Какво да й кажа обаче? — попита я Гай Новак.

— Просто й кажи, че му се е явил спешен ангажимент. Няма смисъл да я тревожим.

— Разбира се.

— Благодаря ти, Гай.

Тиа не откъсваше очи от шосето, сякаш това можеше да съкрати времето за пътуване. Опита се да възстанови какво точно се е случило. Майк бе споменал, че е ползвал клетъчен телефон с GPS. Установил, че Адам е на някакво необичайно място в Бронкс. Отишъл там, сторило му се, че видял Хъф, после го пребили.

Адам бе все още в неизвестност — може като предишния път да е решил просто да се махне за ден-два.

Обади се на Кларк, после и на Оливия. Никой от тях не бе виждал Адам. Позвъни и на домашния телефон на Хъф, но никой не вдигна. През по-голямата част от нощта, та дори и през днешната сутрин подготовката за снемането на показанията бе изместила ужаса й на по-заден план — до момента, в който Майк се бе обадил от болницата. Край. Страхът — първичен и неудържим — я бе обзел напълно. Не можеше да си намери място на седалката.

— Добре ли си? — попита Брет.

— Добре съм.

Но не беше. Все се връщаше към онази нощ, в която Спенсър Хил бе избягал и се бе самоубил. Спомни си как Бетси й се беше обадила…

— Адам да е виждал Спенсър…?

Паниката в гласа на Бетси. Ужасът. И накрая — покой. Достатъчно се бе тревожила, че да заслужи всяка секунда от последвалия покой.

Тиа затвори. Изведнъж й стана трудно да диша. Усети стягане в гърдите си. Загълта жадно въздух.

— Да отворя ли прозореца? — попита Брет.

— Нищо ми няма.

Успя да се овладее и да се обади в болницата. Свърза се най-после с лекаря, но не научи нищо ново. Майк е бил пребит и ограбен. Доколкото разбра, нападателите са били неколцина и са го спипали в някаква тясна уличка. Имал силно сътресение и изкарал в безсъзнание няколко часа, но сега си почивал и щял да се оправи.

Позвъни на домашния телефон на Хестър Кримстайн. Шефката й бе умерено разтревожена за състоянието на съпруга и сина на Тиа. И изключително разтревожена за делото.

— Синът ти и друг път е бягал, нали? — запита Хестър.

— Веднъж.

— Вероятно и сега случаят е същия.

— Може да е и по-сериозно.

— Като какво, например? — попита Хестър. — За колко часа бе насрочено снемането на показанията, казваш?

— За три следобед.

— Ще поискам отлагане. Ако не го дадат, ще се наложи да се върнеш.

— Това е на шега, нали?

— Доколкото разбирам, тук нищо не можеш да направиш. А по телефон можеш да говориш отвсякъде. Ще ти уредя да те вземе частният ми самолет, та да излетиш от Титърбъро.

— Но става дума за собственото ми семейство.

— Точно така. А пък аз ти казвам, че можеш да се откъснеш от него за няколко часа. От присъствието ти на теб може и да ти стане по-добре, но на тях няма да им помогне. Аз обаче имам на ръцете си невинен човек, който може да отиде в затвора за двайсет и пет години, ако ние с теб осерем нещата.