Дръж се здраво [Hold Tight-bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дръж се здраво [Hold Tight-bg]». Краткое содержание книги:
Като капак на всичко Майк разбира, че съседското момче, чийто лекуващ лекар е той, се нуждае от спешна бъбречна трансплантация. Майк внезапно се оказва в центъра на експлозивна тайна, която може да взриви семейството на детето.
Друга съседка — Бетси Хил, майката на самоубилото се момче — случайно научава неподозирани неща за нощта, когато умира синът й. Но преди да научи още нещо Адам изчезва и целият квартал е разлюлян от шокиращите събития. И докато животът на тези семейства се сплита яростно и трагично, отдълго крити връзки и събития започват да изплават на повърхността и принуждават отчаяните родители да търсят отговор на въпроса: докъде биха стигнали, за да защитят любимите си хора.
Източник: http://www.books.bg/books/62/144539.html
На Тиа й идеше още сега да напусне, но нещо отвътре я обзе и успокои достатъчно, та да каже:
— Окей. Нека видим дали ще има отлагане.
— Ще ти се обадя.
Тиа прекрати разговора и се втренчи в телефона, сякаш бе някакъв израстък на ръката й. Наистина ли бе провела този разговор?
Когато влезе при Майк, Моу вече беше там. Той прекоси стаята с два скока, със свити в юмруци ръце и с лице, обляно от сълзи.
— Добре е — каза Моу, щом я видя. — Току-що заспа. Тиа се доближи до леглото на Майк. На останалите две легла също имаше пациенти, но в момента и при двамата нямаше посетители. Видя лицето на Майк и сякаш бетонна плоча се стовари върху стомаха й.
— О, божичко…
Моу мина откъм гърба й и положи длани на раменете й.
— Изглежда по-зле, отколкото е всъщност.
Надяваше се, че е прав. Предполагала бе какво може да завари, но чак пък това! Дясното му око беше затворено от отока. Едната му буза бе срязана с нещо като бръснач, а другата бе подута. Сцепили му бяха устната. Едната му ръка бе под одеялото, но на другата личаха две огромни синини.
— Какво са ти направили? — прошепна.
— Пиши ги умрели — каза Моу. — Чуваш ли ме? Ще ги открия, но няма да ги бия. Направо ще ги пречукам.
Тиа сложи ръка върху ръката на Майк. Нейният мъж. Нейният красив, силен мъж. Влюбила се бе в него в „Дартмът“. Споделяла бе леглото му, родила му бе деца, свързала бе живота си с неговия завинаги. Човек не се сеща често за тези неща, но от това те не престават да съществуват. В действителност си избираш някой, с който да споделиш живота си — най-страшното нещо, като си помислиш. Защо бе позволила да се отдалечат един от друг, та макар и за малко? Защо ежедневното се бе превърнало в ежедневие, вместо да посвети всяка секунда от живота им на това да го направи дори още по-добър, още по-пламенен?
— Толкова много те обичам — прошепна.
Той примига с очи. И в тях тя съзря страха, което вероятно бе най-страшното. Откакто го познаваше, не бе го виждала да се бои от нещо. Нито да плаче. Сигурно си е поплаквал, но не беше от тези, които го показват. Искаше да е нейната опора, а колкото и старомодно да звучеше, и нейното желание бе същото.
Майк погледна право нагоре, вече с широко отворени очи, сякаш виждаше някакъв въображаем нападател.
— Майк — промълви Тиа. — Тук съм.
Погледът му се премести към нея, срещна нейния, но страхът не го напускаше. Ако присъствието й го утешаваше, поне не му личеше. Тиа хвана ръката му.
— Ще ти мине — каза.
Очите му се впиха в нейните и тя го разбра. Още преди думите да бяха излезли от устата му.
— А Адам? Къде е Адам?
Деветнадесета глава
Доли Луистън забеляза, че колата минава отново покрай къщата им.
И отново забави ход. Както предния път. И както по-предния.
— Същият човек — каза.
Съпругът й, Джо Луистън, учител на пети клас, не вдигна поглед. Правеше се, че съсредоточено проверява тетрадки.
— Джо?
— Чух какво каза, Доли — отвърна й рязко. — И какво да направя?
— Той няма това право. — Видя как колата отмина и сякаш се стопи в далечината. — Дали да не се обадим в полицията?
— И какво да им кажем?
— Че ни следи.
— Минава по нашата улица. Това не е престъпление.
— Но кара бавно.
— И това не е престъпно.
— Разкажи им за онзи случай.
Той изпръхтя и сведе поглед към тетрадките:
— Сигурен съм, че ще проявят огромно съчувствие.
— И ние имаме дете.
Тя в действителност често хвърляше око на компютъра, на чийто екран се виждаше тригодишната им Али. Уебсайтът K-LittleGym й позволяваше да наблюдава с помощта на уебкамера какво прави детето им в детската градина — ядене, редене на кубчета, слушане на приказки, самостоятелни занимания, пеене, всичко — така че винаги да им е под око. Именно затова Доли бе избрала K-Little.
И двамата с Джо работеха в основни училища. Джо преподаваше на пети клас в „Маунт Райкър“, а тя — на втори клас в „Парамъс“. Самата Доли би предпочела да не работи повече, но една заплата не стигаше. Съпругът й все още обичаше професията си, но на Доли в един момент бе започнала да й тежи. Онези, които я познаваха, биха казали, че това е станало горе-долу по времето, когато се роди Али, но нещата не бяха толкова прости. Та тя продължаваше да ходи на работа и да се разправя с недоволни родители, но най обичаше да гледа уебсайта на K-Little, та да е сигурна, че детенцето й е в безопасност.
Гай Новак, мъжът, който минаваше покрай дома им с колата си, не бе имал възможност да наблюдава дъщеря си, нито да е сигурен, че тя е в безопасност. Така че, от една страна, Доли напълно го разбираше, та дори и съчувстваше на безсилието му. Но това не значеше, че е готова да му позволи да стори нещо на семейството й. На тоя свят нещата често се свеждаха до „ние или те“ и проклета да е, ако им позволи да спечелят „те“.