Дръж се здраво [Hold Tight-bg]

Ясмин беше царица на компютрите. Джил — също.

Джил седна в леглото. Ясмин примига и я погледна. В далечината Джил чуваше плътен мъжки глас да говори по телефона. Мистър Новак. На нощното шкафче между двете стоеше часовник с формата на Хоумър Симпсън. Показваше седем и петнайсет сутринта.

Прекалено рано за телефонни обаждания, особено по време на уикенд, помисли си Джил.

Предната вечер бяха стояли до късно. Първо ходиха на вечеря и на сладолед с мистър Новак и досадната му нова приятелка Бет. Тя бе към четирийсетгодишна и се смееше на всичко, което мистър Новак кажеше. А бе, изобщо се правеше на ученичка, която иска някое момче да я забележи. Джил смяташе, че такава фаза се изживява. Може би не беше права.

В стаята на Ясмин имаше телевизор с плазмен екран. Баща й ги остави да гледат филми до насита.

— Уикенд е — обяви мистър Новак с широка усмивка. — Карайте, докато ви писне. Направиха си пуканки в микровълновата и гледаха филми за над тринайсетгодишни, та дори и един за над седемнайсетгодишни, за който, ако научеха, родителите на Джил щяха да изкрейзят.

Джил стана от леглото. Пишкаше й се, но по-важно бе да разбере какво е станало снощи, дали баща й е открил Адам. Тревожеше се. И тя бе звъняла на Адам от мобифона си. Да се крие от мама и татко — Окей, имаше резон. Но никога не си бе представяла, че ще откаже да се обажда на сестричката си или да отговаря на есемесите й. Адам винаги й се обаждаше.

Този път обаче — не.

От което Джил се тревожеше още повече. Провери мобифона си.

— Какво правиш? — попита Ясмин.

— Гледам дали Адам не ме е търсил.

— Е, и?

— Не е.

Ясмин се умълча.

Някой почука леко на вратата, после я отвори. Мистър Новак подаде глава и прошепна:

— Хей, вие, защо не спите?

— Телефонът ни събуди — отвърна Ясмин.

— Кой се обади? — попита Джил.

Мистър Новак я изгледа.

— Майка ти.

Джил се вцепени.

— Какво е станало?

— Нищо особено, миличка — отвърна мистър Новак, а Джил усети, че я лъже. — Просто попита може ли да останеш тук и днес. Ще се разходим до мола, а след това да идем на кино. Какво ще кажеш?

— Защо иска да оставам тук? — запита Джил.

— Не знам, скъпа. Просто каза, че имала някакъв нов ангажимент и ме помоли да й направя тази услуга. Но каза да ти предам, че те обича и че всичко е наред.

Джил замълча. Лъжеше я. Усещаше го. И Ясмин го усещаше. Хвърли поглед на приятелката си. Нямаше смисъл да любопитства. Нямаше нищо да им каже. Явно смяташе, че единайсетгодишните им мозъчета не знаят как да се справят с истината, или някакво друго глупаво възрастно оправдание.

— Ще изляза набързо за няколко минути — каза мистър Новак.

— Къде отиваш? — попита Ясмин.

— До офиса. Да си взема някои неща. Но Бет току-що дойде. Долу е и гледа телевизия, ако ви потрябва за нещо.

— Дойде просто ей така? — запита язвително Ясмин.