Дръж се здраво [Hold Tight-bg]

Обърна се и хвърли поглед към Джо. Главата му бе клюмнала, а очите — затворени.

Мина откъм гърба му и сложи длани на раменете му. Той потръпна от допира. Потръпването бе само за миг, но тя усети как минава по цялото му тяло. През последните няколко седмици ставаше все по-напрегнат. Остави ръцете си там, където бяха, и той постепенно се отпусна. Започна да масажира плещите му. Едно време страшно му харесваше. Този път й потрябваха няколко минути, но накрая раменете му започнаха да омекват.

— Не се притеснявай.

— Изтървах нервите си.

— Разбирам.

— Стигнах до ръба, както винаги, но този път…

— Разбирам.

Наистина го разбираше. Именно затова смятаха Джо Луистън за добър учител. У него имаше плам. Успяваше да задържи вниманието на учениците си, шегуваше се с тях, понякога прекрачваше границата на позволеното, но те точно затова го обичаха. Слушаха какво им говори и се учеха. И в миналото бе имало дребни родителски оплаквания от изпълненията му, но той си имаше достатъчно привърженици, та му се разминаваше. Повечето родители направо се биеха да вкарат детето си в класа на Джо. Радваше ги това, че децата им ходят с удоволствие на училище и че учителят им е обзет от истински ентусиазъм, а не отчиташе просто дейност. За разлика от Доли.

— Страшно го обидих онова дете — каза той.

— Не си го направил нарочно. Децата и родителите продължават да те обичат.

Той не отговори.

— Ще й мине. Всичко е до време, Джо. И това ще се забрави.

Долната му устна затрепери. Той направо се съсипваше. И колкото и да го обичаше, колкото и да знаеше, че тя никога няма да може да се сравнява с него като учител и човек, Доли съзнаваше и това, че съпругът й не е от най-силните мъже. Независимо какво смятаха хората. Израснал в голямо семейство, най-малкият от петте деца, а баща им бил ужасно доминираща личност. Все се подигравал с най-малкия и най-нежния си син, та Джо намирал спасение в това да е смешен и забавен. Джо Луистън бе най-свестният мъж, който познаваше, но същевременно бе слаб.