Посмъртен образ
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #9
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Посмъртен образ». Краткое содержание книги:
— Можете ли по някакъв начин да потвърдите разказа си?
— Но как? — разпери ръце Шалиско. — Освен, да речем, с факта, че жена ми знае за това. Те се познаваха с Алина. Нали разбирате — в наше време нищо не се прави просто така. Като помощ за Алина аз играех ролята на натрапчив поклонник, а като отплата за това Алина подхвърляше на жена ми материал за нейните журналистически изяви: светски клюки, новини от снимачните площадки и така нататък. Жена ми работи във вестник „Вечерен клуб“.
„Значи бил и женен“ — оклюмано си помисли Коротков. Не, за ролята на нещастен отхвърлен любовник, убил невярната си любима, Павел изобщо не подхождаше. Както би казала Аска — не става и туйто. А каква хубава версия беше!
— Юра — чу той зад гърба си гласа на Каменская, — ела за малко, ако обичаш.
Коротков тежко се надигна от стола и отиде при нея. Едно от чекмеджетата на бюрото, до което бе застанала Настя, беше леко издърпано и Юра видя дебела тетрадка с карирани листове и кафява обложка от изкуствена кожа. Шалиско светкавично се озова до тях.
— Какво търсите в бюрото ми? — ядосано попита той.
— Тази тетрадка ваша ли е? — попита Настя.
— Не. — Той смутено замълча. — За пръв път я виждам. Откъде се е взела?
Без да вади тетрадката от чекмеджето, Настя подхвана и повдигна с нокът корицата. Страницата беше изписана с едър, заоблен почерк, най-отгоре стоеше датата 17 ноември.
— Познат ли ви е почеркът?
— Това е почеркът на Алина. Нищо не разбирам… За пръв път виждам това нещо!
Настя с рязко движение затвори чекмеджето и ужасена погледна Коротков. Каква беля! Идиоти! Та нали бяха дошли при Шалиско, понеже го подозираха в убийство, и съвсем бяха забравили за тези проклети дневници! Какво да правят сега? Нито следовател, нито поемни лица… После Шалиско ще каже, че самата Каменская му е подхвърлила дневника, и ще бъде прав. Хиляди пъти прав! Как можаха толкова непрофесионално да си причинят неприятности!
— Викай следователя, Юра! — тихо каза Настя. — Ще оформим изземането. А вас — обърна се към Шалиско — ще помоля да седнете и да напишете подробно всичко, което току-що ни разказахте. Освен това напишете как беше намерена тази тетрадка. Нали седяхте с лице към мен?
— Да, виждах ви — потвърди Шалиско.
— Именно, сега напишете всичко, което видяхте.
— Не ви разбрах…
— Ами например видяхте ли как аз извадих тази тетрадка от чантата си и я пъхнах в чекмеджето ви?
— Нищо подобно! Чантата ви е ето там, в другия край на стаята, защо ме правите на идиот! — възмути се Павел.
— Прекрасно! — усмихна се Настя. — Напишете точно това. А между другото имате ли представа как може тетрадката да е попаднала в чекмеджето ви?
— Нали ви казах — за пръв път я виждам!
— И това напишете.
Коротков отиде до телефона да се обади на Гмиря, като същевременно тъжно си мислеше, че днешният ден тръгна зле не просто от сутринта, ами направо от снощи. Едно беше хубаво: Гмиря, като бивш оперативен работник, няма да вдига пушилка. Но ако подозренията по адрес на Шалиско се потвърдят, адвокатът му ще ги изяде с парцалите заради самодейността на Аска! О, господи, дано им се размине!
Каменская
След като хапна набързо вечерта, Настя започна да гледа касетите с филмите на Смулов. Очевидно Алина Вазнис бе пазила в дома си всички творби на своя възлюбен и това говореше за несъмненото й уважение към таланта му. Впрочем филмите, в които Алина бе играла главни роли, преди да срещне Андрей Лвович, също до един бяха налице. Касетите бяха всичко дванайсет: пет филма на Смулов, в които Алина още не бе играла, четири филма-опери и три криминални трилъра, които Смулов бе правил вече с Алина.
От изминалия ден у Настя се бе загнездило усещане за горчивина и за нейната собствена вина. Е, как можа да не се въздържи! Направо непростимо. Разбира се, Гмиря нищо не каза — явно и той бе попадал в такива ужасни ситуации, и то неведнъж. Само укорително поклати глава. Иззеха тетрадката и я изпратиха на експертите, а самия Шалиско откараха на „Петровка“. Настя естествено веднага хукна при експерта Олег Зубов и в пристъп на ужасно разкаяние начаса всичко си призна.