Посмъртен образ

— Добре — съгласи се Настя. — Оглеждай се: ако видиш нещо подходящо, ще хапнем.

Спряха до някакъв павилион, взеха си по парче топла пица и пак се скриха от дъжда в колата.

— Слушай — внезапно подзе Настя, — защо не се обадим на Смулов и не го питаме за този Шалиско? Ами ако ни каже нещо интересно?

Коротков тъжно погледна през прозореца. Дъждът се бе усилил — вече не ръмеше, а плющеше по тротоарите. Ама че кучешка работа, помисли си той незлобливо, никой не се интересува кога си ял за последен път, колко часа си спал през последния месец и помагат ли ти таблетките против главоболие. И ако имаш язва, а от постоянното напрежение и недоспиване главата те боли непрекъснато и вече не ти помагат никакви налични в аптеките лекарства, тези проблеми са си твои и само твои. Както и поскъпващият бензин, и вечно подгизналите обуща, и вмирисаната на урина и болест кучешка колибка, претенциозно наричана двустаен панелен апартамент със санитарен възел и без асансьор. Това са си твои проблеми и никой — нито държавата, нито собственото ти началство — няма намерение да ги решава.

Явно физиономията на Юра бе твърде красноречива, защото Настя добави:

— Ти поседи тук, аз ще се обадя. Ето я там кабината, имам жетон.

Юра се усмихна благодарно. Настя отиде да се обади и явно успя да намери Смулов, защото говори дълго. Коротков дори успя да задреме в топлото купе, отпуснал глава на високата облегалка. Събуди се едва когато Настя затръшна вратата.

— Интересна работа излезе, Юрик. Смулов познава този Шалиско. Оказа се, че той е работил някога в „Сириус“ като помощник-осветител и е учел във ВГИК вечерно. Бил безнадеждно влюбен в Алина. По едно време тя дори се сприятелила с него, а после, когато се появил Смулов, го разкарала. А горкият Шалиско просто не можел да проумее, че е отхвърлен, носел й цветя, пишел й писма, правел й някакви подаръци. Не я оставял на мира. Постоянно й се обаждал по телефона, дори когато била извън Москва. А понякога даже отивал там, където тя била командирована. Смулов знае, че Алина винаги е подавала в службата по безопасност бележка с името на Шалиско — да не му съобщават телефонния й номер. Наричала го натрапчив почитател. Смулов във всеки случай не го приемал насериозно, тъй че тук не може и дума да става за ревност. Между другото безнадеждно влюбеният вече от три години работел в редакцията на списание „Кино“, но не бил се отказал да ухажва Алина. Каква любов, а?

— Този Шалиско ще да е някой смешен очилатко — предположи Коротков и зави по Садовое колцо. — Нали се сещаш: типичен безнадеждно влюбен, мършав, прегърбен, грозноват интелектуалец. Глупаво е да го подозираме в убийство, не мислиш ли?

— Не мисля — рязко отвърна Настя. — Първо, не забравяй, че Алина отначало е другарувала с него, тоест дала му е надежда, и то напълно обоснована. Той не е безнадеждно влюбен, а отхвърлен влюбен — това е съвсем друго нещо. И второ, именно такива мършави очилатички интелектуалци много често се оказват най-изкусните престъпници. Да не изтървем завоя! На „Сретенка“ движението е еднопосочно, трябва да свърнем при светофара, а по-нататък ще се движим по малките улички.