Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)». Краткое содержание книги:
Както и да е, няма значение. Днес започвам новата си работа в „Али Смит“, така че… поне там ще изкарвам някакви допълнителни пари.
Мисълта за новата ми работа страшно ме въодушевява. Това е и началото на новата ми кариера — и то в модната индустрия! Посвещавам доста време на избора на подходящ тоалет за първия си работен ден. В крайна сметка се спирам на един черен панталон от „Джигсоу“, на тънко кашмирено пуловерче с къс ръкав (добре де, полукашмирено) и на розово жакетче без копчета, което се загръща с прихлупване и колан (и което съм си купила от същия този бутик на „Али Смит“).
Доста съм доволна от постигнатия ефект и пристигам в бутика с очакването Даниел да направи някой и друг одобрителен коментар по отношение на тоалета ми, тя обаче май дори не го и забелязва. Подхвърля ми, без да ме погледне:
— Здрасти. Панталоните и тениските са в складовото помещение. Намери си твоя размер и се преоблечи в някоя от пробните.
Уф, вярно бе. Като се замисля сега, всички продавачки в „Али Смит“ са облечени еднакво. Почти като… някаква униформа, предполагам. Преобличам се послушно, макар и с неудоволствие, в една от пробните и се поглеждам в огледалото — да си призная, страшно съм разочарована. Тези сиви панталони определено не ми отиват, а тениската е направо потискащо безлична. Изкушава ме желанието да попитам Даниел дали да не си подбера нещо друго, което да е по-подходящо за мен, но тя изглежда доста заета, така че си премълчавам. Може би другата седмица ще си поговоря с нея по този въпрос.
Но въпреки че не си харесвам тоалета, пак изпитвам тръпка на ВЪЗБУДА на излизане от пробната. Стратегически насочените лампи изливат ярка светлина, подът е полиран до блясък, звучи примамлива музика, атмосферата е пропита с дух на вълнуващо очакване. Чувствам се като актриса на сцена. Поглеждам се в едно от големите огледала и прошепвам: „С какво мога да ви помогна?“ Или може би ще е по-добре да казвам: „Мога ли да ви помогна?“ Решавам да бъда най-очарователната и неустоима продавачка на света. Хората ще идват тук, водени от единственото желание да бъдат обслужени от мен. Взаимоотношенията ми с клиентите ще бъдат фантастично дружелюбни. За мен ще пишат в „Ивнинг Стандард“ — в някоя от онези техни невероятно вълнуващи и изискани колонки за предпочитани магазини. Може дори да направя свое собствено телевизионно шоу.
Все още никой не ми е казал какво точно да правя, ето защо — водена от добрата си (както винаги) интуиция — приближавам блондинката, която сортира в красиви цветови съчетания изящните тоалети по ринговете със закачалки, и казвам:
— Дали да не се пробвам набързо?
— Какво? — пита тя, без да ме поглежда.
— Мисля, че ще е добре да опозная ринговете, нали? Преди да настане наплив от клиентки.
Сега вече блондинката ме поглежда и за моя изненада избухва в смях:
— Да опознаеш ринговете, така ли? Въобразяваш си, че ще те пуснем направо при клиентките, а?
— О! — изчервявам се леко засегната. — Мислех си, че…
— Ти си начинаеща, миличка — заявява ми назидателно блондинката. — Ринговете не са за теб. Върви при Кели, Тя ще ти покаже какво ще правиш днес.
Сгъвам пуловери и джемпъри. Сгъвам скапаните им пуловери и джемпъри. Ето, това ми е работата. Клиентките ровят по рафтовете, вземат и разглеждат ту един, ту друг пуловер или жилетка, после ги захвърлят обратно както им дойде, а аз тичам след тях пак да ги сгъвам и подреждам. Към единадесет сутринта вече съм тотално изтощена — и да си кажа правичката, цялата тази работа не ми доставя никакво, ама абсолютно никакво удоволствие! Давате ли си изобщо сметка колко тотално депресиращо е да сгънеш някоя разбишкана жилетка точно така, както е прието да се сгъва в „Али Смит“, да я сложиш обратно на мястото й, като я аранжираш красиво на рафта — и само след миг да видиш как някоя мърла я взема, тръсва я, разглежда я с недоволна физиономия и я захвърля немарливо върху другите?! Направо ти иде да й изкрещиш: „НЕ Я ПИПАЙ, ЩОМ НЯМА ДА Я КУПУВАШ!“ Дори видях едно момиче да взема от рафта и да разгъва ама точно същия пуловер като този, който вече носеше на гърба си! Искам да кажа: тая не е съвсем наред, нали така?!