Тайнственият убиец
- Автор: Уоллес Эдгар Ричард Горацио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кирил Топалов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Тайнственият убиец». Краткое содержание книги:
— Мистер Бриксан при Хебуорд ли е? — попита тя.
Шофьорът не отговори нищо. Тя помисли, че не е разбрал и замълча.
Внезапно тя забеляза, че колата се движи в противоположна посока.
— Но това не е пътят за мистер Хебуорд — каза тя неспокойно. — Не знаете ли пътя?
Шофьорът и този път не отговори. С голяма скорост колата вървеше по една дълга тъмна улица и сви по шосето.
— Спрете веднага! — каза тя изплашена и посегна към вратата.
Шофьорът дръпна ръката й.
— Мила госпожице, ще се нараните и развалите хубавото си лице, ако скочите.
— Сър Грегори! — извика тя.
— Не правете глупости! — каза Пене. — Ще вечеряте с мен и нищо повече. Толкова пъти вече ви каня, че най-сетне трябваше веднъж да дойдете, доброволно не на сила. И Стела е у дома, няма защо да се безпокоите.
— Сър Грегори, върнете ме веднага обратно. Това е отвратително от ваша страна — каза тя.
Той високо се изсмя.
— Нищо не ще ви се случи. Никой нищо няма да ви стори и пак ще се върнете в дома си здрава и читава. Но по-напред ще вечеряме заедно, мила моя. А ако вършите глупости, ще блъсна колата в първото дърво по пътя и двамата ще загинем.
Той беше пиян, но не само от алкохола, а и от съзнанието, че държи в ръцете си обекта на своите страсти. Той пред нищо нямаше да се спре.
Наистина ли и Стела е там? Адела не вярваше, и все пак и се искаше това да е вярно. В отчаянието си, тя се хващаше за сламки.
— Пристигнахме — каза Грегори гласно, когато колата спря пред вратата на Гриф Товер.
Той скочи на земята и преди Адела да разбере какво става, той я вдигна на ръце, въпреки упоритата й съпротива.
— Ако викаш, ще те целуна — чу тя на ухото си грубия му глас.
Тя мълчеше.
Вратата се отвори. Адела погледна слугата, който мълчаливо стоеше в предния хол, докато Грегори я носеше по широката стълба. Адела напразно се озърташе за помощ. Неочаквано Пене я постави на краката й, отвори една врата и я тикна вътре.
— Ето приятелката ти Стела — каза той, — кажи някоя добра дума за мен. След десет минути ще се върна и ще устроим невиждан пир.
Преди още Адела да види, че в стаята има и друга жена, Грегори заключи вратата отвън. При вида на бледото момиче, Стела се изплаши.
— А, мис Мендоза — каза Адела. — Слава Богу, че сте тук!
36
Бягство
— Не благодарете на Бога — каза Стела със спокоен глас, който нищо добро не предвещаваше. — Глупачка. Защо дойдохте?
— Той ме отвлече, аз не дойдох доброволно — каза Адела.
Тя трепереше от страх, въпреки усилията да бъде спокойна като Стела. След малко тя се окопити и разказа случилото се. Лицето на Стела се помрачи.
— Това е прекалено! — той е взел колата ми — каза тя на себе си. — И е затворил шофьора ми, както се заканваше. Какво ли ще стане?
— Какво иска да прави? — попита тихо Адела.
Стела погледна момичето.
— Какво мислите, че ще прави? — попита тя замислено. — Той е същинско говедо. Рядко ще срещнете такъв безсрамник. Ето, той ни заключи. В него има по-малко милост, отколкото в Баг!
— Ако Майк узнае, ще го убие!
— Майк ли? А, искате да кажете Бриксан — каза Стела с повишен интерес. — Обича ли ви той? Затова ли шпионира насам? А аз хич не се сещах! Но какво го е грижа Пене за Майк Бриксан или за който и да е друг? Той веднага може да отпътува, яхтата му е затова в Сутхамптон. И богатството му го прави недосегаем. За него е лесно да потули всички неприятности. Освен това той разчита, че една порядъчна жена няма да се реши да ходи по улицата. О, той е изпечен мошеник!
— Какво да правя?
Стела се разхождаше из малката стая. Тя беше вплела ръцете си една в друга. Страхът наново я обхващаше. Очите й бяха хлътнали.
— Не вярвам да ми причини зло — каза Стела. След това изведнъж заговори за друго. — Преди два часа видях на прозореца един скитник.
— Скитник? — попита момичето учудено.
Стела кимна.
— Той много ме изплаши. После по очите го познах — беше Бриксан. Вие никога не бихте го познали. Толкова сполучливо се беше гримирал.
— Майк Бриксан е тук? — попита Адела напрегнато.
— Тук наоколо е. Той може да ни спаси. А още и един друг спасител имам.
Тя извади малкия револвер и й го подаде.
— Стреляли ли сте някога с револвер?
Адела кимна.
— Да, преди известно време, в една сцена — каза тя малко заплетено.
— В такъв случай добре. Револверът е пълен. Ето предпазителя. Преди да стреляте, ще го свалите с палец. Най-добре ще бъде да убиете Пене — и за вас и за него.
Адела уплашено отстъпи назад.