Нещо лично

Задържах парите и подадох калъфа за лични документи на Найс.

— Провери ги.

След това се заех с покойника. Открих същото — голяма пачка и калъф за лични документи. Задържах парите и подадох калъфа на Найс. Първият вече беше на парчета в ръцете й.

— Предполагам, че си прав — рече тя. — Това нещо е менте. Найлонът е нарочно издраскан и пожълтен с маркер. Служебната карта е направена на Уърд, а значката е принтирана от някоя снимка с ниска резолюция, открита в интернет.

Обърнах се да погледна татуировката на мъртвия. Може би не беше летящо листо. Защо му е летящо листо на як мъжага? И изобщо листо? То би подхождало на някой природозащитник, но той категорично не беше такъв.

Значи се занимаваше с нещо друго.

— Гледай сега — казах.

Наведох се, развързах вратовръзката му и я издърпах изпод яката. После рязко дръпнах от двете страни предницата на ризата му и тя се разтвори до четвъртото копче. Разголих гърдите му, както беше модерно едно време по дискотеките.

Татуировката не беше листо, а завъртулка върху горния ляв край на главната буква, с която започваше някакво име от три думи. Изписани високо на гърдите — там, където една жена би си сложила огърлица. Момчетата от Ромфорд.

— Предпазна мярка, в случай че ги закопчаят — поясних аз. — Благодарение на нея никой не ги закача.

Затръшнах вратата и вдигнах дръжката нагоре. Заключено.

Кейси Найс мълчеше.

— Какво? — погледнах я аз.

— Рискът беше прекалено голям — каза тя. — Ами ако беше сгрешил?

— Направи ми впечатление как хората избягват да ни гледат. Знаели са за какво става въпрос. И може би са свикнали. Може би в подобни квартали тези черни бусове означават само едно. Може би именно по този начин изчезват хора и не ги виждат повече.

Тя не каза нищо.

— Освен това бяха само двама — продължих аз. — Ако някой ни преследва като двойка анонимни чужди агенти, то това ще е Специалният отдел, който трябва да оправдава огромния си бюджет. А тези момчета обичат драмата и със сигурност щяха да повикат три-четири екипа от Отряда за бързо реагиране със сълзотворен газ. Щяхме да сме двама срещу петдесет, като в бойна зона. Нещата отдавна не са като по филмите. Тези момчета не обикалят града, облечени в шлифери.

— Кога се усъмни?

— Би трябвало да използват някой безличен седан и да се представят като агенти на МИ5. От тях човек може да очаква всякакви номера.

Качихме се обратно в кабината и аз се наведох да отворя жабката. Вътре имаше два мобилни телефона, и двата за еднократна употреба. Бяха чисто нови, все още в кутийките си. Абсолютно непроследими, ако бяха платени в брой. А тези със сигурност бяха такива. Доста усърдни предпазни мерки. Беше ясно, че ромфордските момчета са се захванали с трудна задача. Всяка операция носи своите рискове. Включително прибирането на двама нищо неподозиращи чужденци пред вратата на евтиния им хотел. Би могло да се случи всичко. Например точно като ни атакуват, покрай нас да мине някое неподкупно ченге. Оттук и отсъствието на ножове и пищови, а също така и на регистрирани телефони. Ако прокурорът няма за какво да се залови, не ти повдига обвинения.