Заговорът
- Автор: Хърн Лиан
- Серия: tales of the otori #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 954-528-585-0
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Заговорът». Краткое содержание книги:
— Какво възнамеряваш да вършиш през целия ден — попита той настоятелно, — да си седиш тук и да пиеш чай? Шизука може да те научи на много неща. Не е лошо да се възползваме от принудителния си престой в Цувано.
Тъй че покорно довърших закуската си и последвах своя учител, притичвайки в дъжда до школата по бойни умения. Още отвън долових глухото чаткане на тоягите. Вътре се биеха двама младежи. Миг по-късно си дадох сметка, че единият от тях всъщност не беше младеж, а Шизука — тя бе по-добра от съперника си, но той, по-висок и с по-голяма решимост, успяваше да й се противопостави достойно. При появата ни обаче Шизука твърде лесно проби защитата му. Едва когато противникът й си свали маската, слисан осъзнах, че това е Каеде.
— Ох! — възкликна тя ядно, избърсвайки лице в ръкава си. — Те ме разсеяха.
— Нищо не бива да ви отвлича вниманието, господарке — заяви Шизука. — Това е основната ви слабост. Не сте достатъчно съсредоточена. Не трябва да съществува нищо друго — само вие, вашият враг и мечът — после се обърна да ни поздрави: — Добро утро, чичо! Добро утро, братовчеде!
Ние отвърнахме на поздравите и се поклонихме на Каеде с подчертано уважение. Последва кратко мълчание. Чувствах се неловко — никога не бях виждал жени в зала за бойни практики, никога не бях виждал дами в тренировъчно облекло и присъствието им ме смущаваше. Помислих си, че вероятно в това има нещо непристойно. Не беше редно да бъда тук с бъдещата невеста на Шигеру.
— Ще дойдем друг път — рекох. — След като приключите.
— Не, искам да се биеш с Шизука — възпротиви се Кенджи. — Госпожица Ширакава едва ли може да се прибере в странноприемницата сама. Ще й е от полза да погледа.
— За господарката ще е добре да се поупражнява с партньор мъж — предложи Шизука. — Защото, стигне ли се до истински бой, няма да може да избира противниците си.
Отправих поглед към Каеде и видях как очите й леко се разшириха, но тя не каза нищо.
— Би трябвало да може да победи Такео — отбеляза Кенджи кисело.
Каеде седна на пода с кръстосани нозе като мъж. Развърза вървите, с които бяха прибрани назад косите й и те се разпуснаха около нея, стигайки до пода. Опитвах се да не я гледам.
Шизука ми подаде една тояга и зае основна поза. Разменихме си няколко удара както при упражнение, без някой да взема надмощие. Никога не се бях бил срещу жена и не смеех да нападна, да не би да я нараня. После за моя изненада, когато направих лъжливо движение встрани, тя се оказа готова да ме парира и нанесе рязък въртелив удар нагоре, който изби тоягата от ръцете ми. Ако се биех със сина на Масахиро, вече щях да съм мъртъв.
— Братовчеде — каза тя укорително. — Не ме обиждай, ако обичаш!
После вече се постарах повече, но тя бе много сръчна и удивително силна. Едва след втората схватка спечелих известно предимство, и то след нейни указания. Тя се отказа след четвъртата схватка с думите:
— Цяла сутрин се бих с господарката Каеде. Ти си свеж, братовчеде, а и си на половината на годините ми.
— По-малко от половината! — поправих я задъхано аз. Целият бях плувнал в пот. Взех кърпа от Кенджи и се избърсах.
Каеде попита:
— Защо наричаш господаря Такео „братовчеде“?
— Колкото и да не е за вярване, с него сме роднини по майчина линия — отвърна Шизука. — Господарят Такео не е Отори по рождение, осиновен е.
Каеде погледна сериозно трима ни.
— Приличате си. Трудно е да се определи точно по какво. Но има нещо загадъчно, сякаш никой от вас не е онова, което изглежда.
— Такъв какъвто е светът днес, това е мъдрост — заяви Кенджи.
„Доста благочестиво“, помислих си. Предположих, че той не иска Каеде да разбере действителния характер на нашите взаимоотношения и че всички сме от Племето. В интерес на истината и аз не го желаех. Предпочитах да ме смята за един от клана Отори.
Шизука завърза отново косите на Каеде.
— Сега трябва да се пробвате срещу Такео.