Силата на настоящето
- Автор: Толе Екхарт
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Кибеа"
- ISBN: 954-474-361-8
- Переводчик: Жанета Шинкова
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Силата на настоящето». Краткое содержание книги:
ЕКХАРТ ТОЛЕ е роден в Германия, където живее до тринадесетгодишна възраст. След като завършва Лондонския университет, се занимава с научна работа в Кеймбриджкия университет. На двадесет и девет години преживява дълбока духовна промяна, която фактически разрушава старата му самоличност и променя коренно хода на живота му. Следващите няколко години Толе посвещава на стремежа да разбере, осмисли и задълбочи промяната, която бележи началото на едно пътуване навътре в себе си. Екхарт не принадлежи към никоя конкретна религия или традиция. Учението му внушава просто, но проникновено послание с непреходната яснота на древните духовни водачи: има път за преодоляване на страданието и за откриване на вътрешен мир.
Толе утвърждава присъствието си из целия свят като съветник и духовен учител. Чрез Силата на настоящето, превърнала се в световен бестселър, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех имат и следващите му книги Гласът на покоя (ИК “Кибеа”, 2005), Практикуване на силата на настоящето (ИК „Кибеа”, 2009) и Нова земя (ИК “Кибеа”, 2009). Живее във Ванкувър, Канада.
За книгата
За да се отправим на пътуване в “СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО”, трябва да изоставим своя аналитичен ум и изкуствения, създаден от него аз — егото. Още от началото на първата глава се озоваваме бързо на една значително по-голяма надморска височина, където въздухът е по-лек. Това е въздухът на духовното. Пътуването обаче е едно предизвикателство.
Екхарт Толе пише достъпно във формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Самите думи служат за пътни знаци.
Нови открития по пътя очакват мнозина от нас: ние не сме своят ум, ние можем да се измъкнем от психическата болка, истинската човешка сила може да бъде намерена само като приемем Настоящето. Научаваме също, че тялото всъщност е един от ключовете към състоянието на вътрешен мир, както и тишината и пространството около нас.
Достъп можем да имаме навсякъде. Тези точки на достъп, наречени портали, могат да ни въведат в Настоящето — сегашния момент, където проблемите не съществуват. Именно тук намираме радост и успяваме да приемем истинското си аз. Тук откриваме, че вече сме завършени, пълноценни и съвършени.
Мнозина от нас ще установят, че най-голямата пречка пред осъзнаването на този факт са връзките ни, особено интимните.
Но и тук сме на “нова територия” и нещата не са такива, каквито са ни се стрували преди. Научаваме, че взаимоотношенията ни също са портал към духовното просветление, ако ги използваме мъдро, т. е. ако ги използваме, за да станем по-съзнаващи и следователно по-любящи човешки същества. Какъв е резултатът? Истинско единение с другите.
Ако можем да присъстваме изцяло и да предприемаме всяка своя стъпка в Настоящето, ако можем да почувстваме реалността на неща като “вътрешното тяло”, “капитулацията”, “прошката” и “Неизявеното”, ще бъдем отворени за преобразяващото въздействие на “Силата на настоящето”.
Истинското спасение е себеосъществяване, мир, живот в цялата му пълнота. То е да бъдете това, което сте, да чувствате в себе си добро, което няма противоположност, да изпитвате радостта от Битието, която не зависи от нищо извън себе си. Това се усеща не като нещо краткотрайно, а като постоянно присъствие. На езика на богословите се нарича да “познаеш Бога” — не като нещо извън вас, а като ваша собствена най-дълбока същност. Истинското спасение е да познаете себе си като неделима част от лишения от време и форма Единен Живот, от който произлиза всичко съществуващо.
Истинското спасение е състояние на свобода — освободеност от страх и страдание, от усещането за недостатъчност и съответно от всички желания, нужди, зависимости и привързаности. Това е освободеност от натрапчивото мислене, от негативизма и най-вече от миналото и бъдещето като психическа потребност. Умът ви казва, че оттук не можете да стигнете там. Трябва нещо да се случи, или да станете едни или други и това е условието да постигнете свобода и себеосъществяване. Всъщност той ви казва, че се нуждаете от време — че трябва нещо да намерите, подредите, направите, постигнете, придобиете, станете или проумеете, преди да можете да бъдете свободни или завършени. Смятате времето за средство за спасение, а истината е, че то е най-голямата пречка пред спасението. Мислите си, че не можете да стигнете там от мястото, където сте, защото още не сте достатъчно цялостни или добри, но истината е, че тук и сега е единственото място, откъдето можете да стигнете там. “Стигате”, когато осъзнаете, че вече сте там. Намирате Бога тогава, когато осъзнаете, че няма нужда да го търсите. Затова няма един-единствен път към спасението — може да се използва всякакво състояние, няма нужда то да бъде някакво специално състояние. Но точката за достъп е една-единствена: Настоящето. Не може да има спасение извън настоящия момент. Самотни сте и нямате партньор? Влезте в Настоящето от това състояние. Имате връзка? Влезте в Настоящето от нея.
Няма нищо, което можете да направите или да постигнете, за да ви отведе по-близо до спасението, отколкото сте в този момент. Може би това е трудноразбираемо за ума, привикнал към мисълта, че всичко ценно се намира в бъдещето. Нищо, което някога сте извършили или което са ви сторили в миналото, не може да ви попречи да кажете “да” на това, което е, и да насочите вниманието си дълбоко в Настоящето. Не можете да направите това в бъдещето. То е сега или никога.
ОТНОШЕНИЯТА НА ЛЮБОВ И ОМРАЗА
Докато не намерите достъп до онази честота на съзнанието, която наричаме присъствие, всички връзки, особено интимните, са дълбоко несъвършени и в крайна сметка нездрави. Известно време може да изглеждат перфектни — например когато сте “влюбени”, но това привидно съвършенство неизменно се нарушава, когато зачестят споровете, конфликтите, недоволството и емоционалното и дори физическо насилие. Сякаш “връзките на любов” не след дълго стават все повече “връзки на любов и омраза”. Любовта се превръща в яростни нападки, чувство на враждебност или внезапно и пълно отдръпване на обичта. Това се смята за нормално. После връзката известно време се колебае между подеми и спадове (това може да продължи от няколко месеца до години), люшка се между полюсите на “любовта” и омразата и ви носи толкова удоволствие, колкото и страдание. Нерядко двойките свикват с този цикъл, драмата ги кара да се чувстват живи. Когато се загуби равновесието между положителния и отрицателния полюс, когато негативното, рушителното започне да се явява все по-често и все по-силно, а рано или късно това се случва, връзката скоро се разпада.
Може би ви се струва, че само да можете да елиминирате негативния разрушителен цикъл, всичко ще бъде наред и връзката ще се развива прекрасно — но уви, това не е възможно. Полярните противоположности са взаимно зависими. Не можете да имате едната без другата. Положителното вече съдържа в себе си още непроявено отрицателното. Всъщност и двете са страни на едно и също нездраво състояние. Тук става дума за така наречените романтични връзки — не на истинска любов, която няма противоположност, защото възниква отвъд ума. Любовта като постоянно състояние все още се среща много рядко — толкова, колкото рядко се срещат съзнаващите човешки същества. Но е възможно да я зърнете мимолетно и за кратко, когато се появи цепнатина в потока на мисълта.