Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Сега вече ще те спипам.
— Още не съм свършил — отбелязах аз и изрекох финалната дума на заклинанието. Солиден пласт оборски тор покри ужасяващия владетел на цитаделата.
Направих крачка напред и се озовах в Тронната зала на двореца в Амбър, помъкнал Джасра под мишница. Вдясно от мен бе застанал Мартин с чаша вино в ръка. Той разговаряше със соколара Борс, който се втренчи изумено в мен. Това накара Мартин да прекъсне изречението си по средата и да се обърне.
Оставих Джасра близо до вратата. Засега не ми се занимаваше с нея, пък и не бях решил какво ще я правя, след като разруша заклинанието. Затова я използвах по предназначение и метнах наметалото си върху ръката й. После отидох до близкия бюфет, за да си налея чаша вино и кимнах на Борс и Мартин, докато минавах край тях.
Пресуших виното до последната капка, оставих чашата и им казах:
— Само не си издълбавайте имената върху нея.
После излязох от залата, намерих в източното крило стая със свободно канапе, проснах се на него и затворих очи.
Какво да се прави, красивите цветя понякога вървят заедно с тора. Такъв е животът.
Глава 12
Наоколо беше ужасно задимено. Имаше и един огромен червей, осветен от разноцветни отблясъци. Всеки звук придобиваше форма, после достигаше пределната си височина и накрая избледняваше. Мълнии, прииждащи от всички Сенки, пробождаха плътта ми и се стопяваха в Мрака. Краят на червея не се виждаше. Цветя с кучешки глави щракаха с челюстите си, опитвайки се да ме захапят, и махаха яростно с листа. Прииждащият дим спря пред провесен от небето светофар. Червеят — не, гъсеницата — се усмихна. Заваля унил, заслепяващ дъжд, после всяка негова капка се превърна в кристал…
„Какво не й е наред на тази картина?“ — се чудеше нещо в мен.
Отказах се. Не можех да преценя. И все пак нещо в този пейзаж не се движеше в правилната посока…
— Господи! Мърл…
За какво съм му притрябвал пак на Люк? Защо просто не ме остави на спокойствие? Все нови и нови проблеми.
— Хайде, погледни насам.
Обърнах се и видях плеяда от ярки сфери — а може би комети — които очертаваха плетеница от светлини. Плетеницата се изсипа върху гора от чадъри.
— Люк — започнах аз, но едно от цветята с кучешки глави ме ухапа и аз забравих въпроса си. Картината пред мен се превърна в стъклопластика, през която проблесна светкавица. Отвъд се виждаше дъга, която…
— Мърл! Мърл!
Разтворих очи и видях, че Дропа е стиснал рамото ми и го разтърсва. Върху канапето, близо до главата ми, имаше мокро петно.
Надигнах се и се опрях на лакът. Разтърках очи.
— Дропа… Какво…
— Не знам — каза той.
— Какво не знаеш? Искам да кажа… По дяволите! Какво се случи?
— Седях на този стол и чаках да се събудиш. Мартин ми каза, че си тук. Исках само да ти предам, че Рандъм иска да те види.
Кимнах и след това забелязах, че от ръката ми се стича тънка струйка кръв. Раната беше точно на мястото, където ме бе ухапало цветето.
— От колко време си тук?
— Около двайсет минути.
Надигнах се още малко и седнах.
— А защо реши да ме събудиш точно сега?
— Всеки миг щеше да се пренесеш чрез Картите — каза Дропа.
— Да се пренеса ли? Докато спях? Но това е невъзможно. Сигурен ли си?
— За съжаление съм абсолютно трезвен. Около теб се бе появило онова сияние, а чертите ти започваха да избледняват. Реших да те събудя и да те попитам дали го правиш по собствено желание. Какво ти е, да не си препил с лакочистител?
— Не съм — казах аз.
— Пробвах го веднъж на моето куче…
— Сънища — казах аз и разтърках слепоочията си. — Само сънища.
— От тия, дето и другите могат да ги видят? Някакъв вид телепатия или нещо такова?
— Не, нямах това предвид.
— Най-добре е да отидем при Рандъм. — И Дропа се запъти към вратата.
Поклатих глава.
— Не сега. Първо ще поседя тук и ще се взема в ръце. Нещо не е наред.