Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Добре съм — долетя съвсем слабо гласът на Люк. — Напомни ми да черпя едно питие.
В центъра на залата се разрази яростна вихрушка. Миг по-късно от нея нямаше и следа, а на мястото й се бе появил голям правоъгълник.
— Нали си магьосник — каза Рандъм. — Направи нещо!
— Не знам какво, по дяволите, е това — отвърнах му аз. — Никога не съм виждал нещо подобно. Прилича на неконтролирана магия.
В правоъгълника се появиха очертанията на човешка фигура. Контурите й ставаха все по-наситени и реални… Това беше Карта, огромна, увиснала във въздуха Карта, която продължаваше да се материализира. Фигурата…
На Картата бях изобразен аз. Загледах се в собственото си лице. То също се загледа в мен и се усмихна.
— Хайде, Мърл. Купонът тече — чух да казва Люк и Картата се завъртя бавно около вертикалната си ос.
Звънът на кристални камбанки изпълни залата.
Правоъгълникът се обърна така, че от него остана само една черна рязка, която потръпна и се разтвори като театрална завеса. Зад нея се появиха разноцветни гроздове от ярка светлина. Видях и гъсеницата, която пуфкаше от наргилето си, гигантски чадъри и бляскав парапет…
През процепа се подаде ръка.
— Насам.
Чух как Рандъм пое дълбоко въздух.
Бенедикт измъкна неусетно меча си и го насочи към Картата, но Рандъм сложи ръка на рамото му и каза:
— Не.
Наоколо звучеше странна, хаотична музика, която ми се стори съвсем подходяща за случая.
— Идваш ли, или оставаш там? — попитах аз.
— И двете.
— Ти обеща да ми кажеш нещо жизненоважно за сигурността на Амбър, Люк. Майка ти е в безопасност, да чуем каква е тайната.
— Онази, от която зависи твоят живот?
— Онази, от която зависи сигурността на Амбър.
— А-а, тази тайна значи.
— Нямам нищо против да науча и другата.
— Съжалявам. Дължа ти само една тайна. Коя да бъде?
— Тази за Амбър — отговорих аз.
— Далт — каза Люк.
— Какво за него?
— Дийла Десактрикс е негова майка…
— Това вече го знам.
— Тя е била пленница на Оберон цели девет месеца, преди да се роди Далт. Оберон я изнасилил. Затова Далт ви мрази толкова, момчета.
— Глупости! — казах аз.
— И аз това му казах, след като ми продъни ушите с тази история. Предизвиках го да прекоси Лабиринта.
— И?
— Той го направи.
— Аз също научих наскоро за това — каза Рандъм. — Един от моите емисари ми донесе тази информация от Кашфа. Не знаех обаче, че е преминал през Лабиринта.
— В такъв случай ви дължа още нещо — каза бавно и неохотно Люк. — Добре, слушайте. Далт ме посети на Земята. Именно той е разбил моя склад и е взел оттам складираните оръжия и амуниции. После запалил сградата, за да прикрие кражбата. Все пак успях да намеря свидетел. Та Далт може да цъфне при вас всеки миг. Не знам точно какво е намислил.
— Още един роднина е решил да ни погостува — каза Рандъм. — Как ми се иска да бях единственото дете в семейството.
— Проблемът си е изцяло ваш — каза на Люк. — Сега сме квит. Подай ми ръка!
— Идваш ли?
Той се изсмя и сякаш цялата зала се наклони. Процепът се разшири и ръката сграбчи моята собствена длан. Нещо не беше наред.
Опитах се да го изтегля към себе си, но вместо това сам политнах напред. Стори ми се, че в това ръкостискане има сила, която би могла да разтърси Вселената. Завесите се разделиха пред мен и аз отново видях ярката линия. Обутият в ботуш крак на Люк бе стъпил върху нея.
Някъде далеч зад мен чух Рандъм да вика: „Бе дванайсет! Бе дванайсет!“
… После вече не можех да си спомня какъв е проблемът. Мястото ми се стори прекрасно. Колко глупаво от моя страна, че съм объркал гъбите с чадъри.
Роджър Зелазни
Знакът на Хаоса
Глава 1
Усещах леко безпокойство, без точно да знам защо. Не виждах нищо чак толкова странно в това да си пийвам с един Бял Заек, с дребен тип, досущ като Бертран Ръсел, с ухилен Котарак и с моя стар приятел Люк Рейнард, който припяваше ирландски балади, докато чудноватият пейзаж зад гърба му ставаше ту плосък като стенопис, ту напълно реален. Вярно, голямата синя Гъсеница, кацнала върху една огромна гъба, демонстрираше наистина завидно умение в пушенето с наргиле, но аз не виждах нищо необичайно в това. Сцената беше толкова жизнерадостна, а Люк бе добре познат със склонността си да завързва странни познанства. Защо тогава да се тревожа?