Прокобата Тутанкамон [bg]

Пешаците продължиха напред. Редица след редица минаваха покрай нас в облаци прах, а от колесниците по фланговете се вдигаше истинска буря. Хоремхеб събра командирите на корпуси около себе си и заговори кратко и ясно, като от време на време ме караше да опиша разположението на вражеския лагер. Един писар, който кашляше и плюеше, седна и се опита да нарисува груба карта. Аз посочвах позициите — укреплението и армията наемници отвън. Командирите споделяха едва прикриваното вълнение на Хоремхеб. Един от тях беше Небамум. Стиснахме си ръце, но нямахме възможност да говорим през потока от въпроси и искания на Хоремхеб.

— Пипнахме ги — почти подскачаше Хоремхеб. — Господа, пипнахме ги! Те са пияни и мудни. Истинската опасност са корпусът от хетски офицери и добрите им войници. Ако имаме късмет, те ще поискат укреплението да бъде напуснато и цялата армия да дойде да ни посрещне тук, където почти няма вода и сянка. Знаят, че сме уморени и жадни.

— Но все още готови за бой! — заяви един от полковниците.

— Трябва ни победа — отвърна Хоремхеб. — Ако врагът ни посрещне тук и ни разбие, Абидос и Мемфис ще бъдат опожарени. Всяка баржа и сал надолу до Тива, Града на скиптъра, ще бъде в тяхна власт.

— Мерире? — пожелах да узная аз.

— Все още е заключен — отвърна Небамум. — Позволено му е да се разхожда малко и това е. Носят се слухове за бунтове на юг.

— Този узурпатор — намеси се Хоремхеб, — този фараон самозванец. Видя ли го, лорд Маху? Него и жена му?

— И двамата са самозванци — отговорих равно. — Имат право да управляват Египет, колкото ей това — посочих един торен бръмбар, който пълзеше по свитъка папирус на писаря. — Те са самозванци, марионетки.

Описах накратко хетските командири, принц Азиру и двамата жреци, Джосер и Куфу. Хоремхеб слушаше с половин ухо. Момчето в него не се беше променило. В Дома на учението Хоремхеб проявяваше едно основно качество: концентрираше се върху даден проблем и не позволяваше да бъде разсейван, докато не го реши.

— Трябва да се придвижим бързо — изрита писаря да стане. — Искам армията в три подразделения. Пешаците в центъра, от двете страни ескадрони колесници, по хиляда. Търсачите отпред, бойните колесници отзад. Възнамерявам да вляза в схватка преди края на деня. Ако онези хети имат капчица разум, трябва да са го осъзнали. Така че, господа — качи се обратно в колесницата си той, — стигаме до онзи оазис и оформяме бойна линия. Маху, прочисти си гърлото. Предстои да говориш много.