Прокобата Тутанкамон [bg]

По-интересни бяха онези в колесниците зад тях. Азиру, принц на Библос, с разкошни бижута и огърлици от злато и сребро, бе облечен като жрец в дълга бяла роба и раирано наметало в синьо и червено. Имаше и един мъж, който напомняше за лорд Ай, с дълго тясно лице, бледна кожа и изразителни черни очи. В колесницата до него бяха двама, които разпознах — жреците Куфу и Джосер, средно високи, с бръснати глави, обилно намазани с масла лица, очертани с въглен очи и начервени устни. Познавах ги от Ахетатон и винаги ги бях смятал за двама дебели жреци, жадни за печалба. Сега тлъстите им, осеяни с пръстени ръце стискаха перилата на колесницата, а те се усмихваха широко на одобрителните викове на войниците като господари на Сътворението. Тази кавалкада разкри истинския източник на силата на узурпатора. Освен жреците, останалите бяха ханаанци или високопоставени хетски офицери.

Със Собек викахме наравно с останалите, а вечерта се присъединихме към пиршеството, пълнехме чашите си с ароматно вино и чиниите си с печено месо. От Свещеното ограждение се носеше музика. Със Собек се преструвахме на пияни и следяхме как подноси с деликатеси — стриди, пържен лотос с подправки, антилопа, див заек, яребица, както и купи с грозде, пъпеш, смокини и нарове — се точат към Царския павилион, където узурпаторът пируваше с офицерите си.

— Какъв е поводът? — Собек попита небрежно един наемник.

— Казах ви да не задавате въпроси — отговори той и размаха пиянски пръст, — но днес е велик ден, свещен за Природния бог на хетите, и ако господарят ни казва да празнуваме, значи ще празнуваме.