Вещиците от Йист Енд [bg]

— Матю!

Той се обърна, целуна я по скулата и двамата се прегърнаха. Едва сега Ингрид забеляза кошницата за пикник, която Матю държеше в ръцете си, от единия край, на която се подаваха гърлото на бутилка вино и част от франзела.

Табита и Хъдсън влязоха веднага след нея.

— Всичко е чисто, шефе! — каза Таби, имайки предвид, че в библиотеката няма читатели. Ингрид изключи осветлението, активира алармата и всички заедно излязоха навън. Беше топло и прохладно, а след залеза светлината щеше да се задържи — идеална нощ за слушане на музика. Ингрид почувства остра болка.

— Хей, искаш ли да те закараме? — попита я Кейтлин, когато Ингрид се насочи към велосипеда си. — Ингрид заедно с майка си и сестра си всяка година са на концерта — обясни тя на Мат.

— Не, благодаря… Тази година са заети и няма да ходим. Така че и аз се прибирам вкъщи — отвърна тя и помаха на Табита за довиждане.

— Хей, ако не искаш да ходиш сама, ела с нас тогава! — предложи спонтанно Кейтлин.

— О, не… не искам да ви преча! — Ингрид почувства как страните й започват да горят. Ако продължава така, нищо чудно да се сдобие с тен! Това беше едно от нещата, които избягваше да прави — да бъде третият излишен при една романтична двойка.

Но по някакви си лични причини Кейтлин не прие отговора й.

— Повярвай, няма да ни пречиш! А и Мат няма да възрази, нали Матю?

Детективът само поклати глава и й се усмихна.

— Разбира се. Присъедини се към нас, моля те! И без това съм взел толкова сирене, че мога да нахраня цял полк!

Хъдсън отключи велосипеда си и тъкмо да потегли, когато Кейтлин се хвана и за него.

— Хъдсън, моля те, ела с нас. Можем да си направим вечер за четирима! На Ингрид ще й е нужен кавалер! — нямаше начин Кейтлин да бъде разубедена и Ингрид просто се отказа да се съпротивлява.

Хъдсън я погледна въпросително. По-рано тази сутрин, когато разбра за ангажиментите на останалите от семейството й, той предложи да отидат заедно. Тя отказа. Ингрид се надяваше Хъдсън да не спомене това в момента. За щастие, той се оказа съобразителен, което се потвърди и от отговора му.

— За мен Вагнер е доста мрачен. Аз лично предпочитам Пучини. Но с вас ще отида с удоволствие на концерта.

Оркестърът се беше разположил на малка сцена насред тревата на няколко километра от плажа. Имаше огромна насъбрала се тълпа от чакащи. Четворката им откри празно място между две групи оперни поклонници, които ги приветстваха с повдигане на пластмасовите си чаши с вино. Няколко балона се поклащаха във вечерния въздух, служещи за ориентир както на закъснелите, така и за указване на обратния път за онези, отбили се до тоалетните. Слънцето залязваше на хоризонта и къпеше сцената в топла, оранжева светлина. Тогава започна концертът… Само че Ингрид не можа да оцени красотата му.