![Синя кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/3/4/sinya-krv-bg-download.jpg)
Синя кръв [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Синя кръв #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Софт Прес
- ISBN: 9789546858788
- Переводчик: Емилия Колибарова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Синя кръв [bg]». Краткое содержание книги:
- Ами ти? - попита Оливър. - Ти си му нещо като гадже, нали? Никога ли не си идвала тук?
Блис поклати глава. Всъщност не му беше гадже. Никога не бяха обсъждали характера на отношенията си. Излизаха няколко пъти и тя се канеше да го направи свой донор, но след като ги хванаха в нощта на партито, родителите й й забраниха да се среща с него. По някаква причина бяха останали с впечатлението, че купонът е бил негова идея. Нещата не бяха много розови в „Къщата на мечтите“.
- Здравейте, търсим апартамент 1520 - каза Скайлър на портиера.
За разлика от дворцовото великолепие на типичните сгради по Парк Авеню, в „Трибека“ жилищата бяха модерни и лъскави, с дзен градина и изкуствен водопад във входа.
- 1520 ? - попита недоверчиво портиерът.
- Да, семейство Уорд.
- Живееха тук, но сега апартаментът се продава. Вчера се изнесоха. Голямо бързане беше.
- Сигурен ли сте?
- Напълно, госпожице.
Портиерът дори ги заведе да видят празния апартамент. Беше огромен, шестстотин квадрата, и беше абсолютно празен, като се изключи поставката за телевизор. Стените бяха издраскани от мебелите, а на пода се виждаха призрачните очертания на дивана, който бе стоял там.
- Продава се за пет милиона, ако някой се интересува. В кабината имам информация за потенциалните купувачи.
- Това е невероятно - каза Скайлър. - Защо са се изнесли толкова бързо? Нямат ли си достатъчно притеснения покрай Дилън?
Тръгнаха да обикалят празния апартамент, сякаш така можеха да открият причината за внезапното изчезване на семейството.
- Знаете ли къде са отишли? - попита тя портиера.
- Споменаха нещо за Кънектикът, но не съм сигурен.
Портиерът ги изпрати и заключи след тях. Взеха асансьора и слязоха във фоайето. Блис извади телефонния указател на „Дюшен“ от чантата си, но номерата на семейството на Дилън вече не бяха валидни.
- Вие виждали ли сте родителите му? - попита Блис.
Двамата поклатиха отрицателно глави.
- Мисля, че има брат в университета - каза Скайлър, която се чувстваше все по-виновна, задето знае толкова малко за приятеля си.
Прекарваха заедно всяка вечер след училище и всеки уикенд, а сега, когато се налагаше, нито тя, нито Оливър си спомняха нещо повече за Дилън.
- Той не говореше много за себе си - каза Оливър. - Не беше особено приказлив.
-Сигурно не е можел да вземе думата - пошегува се Блис. - В компанията на двама ви не му е било лесно да се дореди.
Скайлър не се обиди на шегата, защото в думите на Блис имаше доза истина. Двамата с Оливър бяха приятели от толкова дълго и дотолкова бяха свикнали един с друг, че беше цяло чудо, че Дилън успя да намери място сред тях и да направи от дуета трио. Допуснаха го, защото бяха поласкани, че ги харесва, но и защото не им се пречкаше много. Явно харесваше историите им, забавляваше се на шегите им и като че ли никога не искаше повече от това, което можеха да му дадат.
- Само да можехме да поговорим с него - каза Скайлър.
- Да можехме да обясним всичко на полицията - добави Оливър.
- Какво да им обясним? - попита намусено Блис. - Че не може да е убил вампир, защото никой не може да убие вампир, освен някакво странно създание, за което все още не знаем достатъчно. И понеже Дилън е човек... Кой би повярвал на такова обяснение?
- Никой - отвърна Скайлър.
Тримата стояха през входа на сградата, обезкуражени от безизходицата, в която се намираха.
ГЛАВА 34
Понеже нямаше какво друго да направят за Дилън, Оливър предложи отново да посетят Хранилището в мазето на „Банката“. По пътя двамата със Скайлър разказаха на Блис какво са научили до момента. Трябваше да продължат търсенето. Досега не бяха открили нищо, тъй като не знаеха дори как точно се пише Кроатан.
- А какво ще кажете да потърсим нещо за Плимут? - предложи Оливър. - Нали Джак Форс е казал, че част от блокираните му спомени са свързани с колонията Плимут?
В библиотеката нямаше почти никой и тримата спокойно се заеха със задачата си. Скайлър попадна на няколко исторически документа за колонията Плимут и кораба „Мейфлауър“. Блис намери информация за всеки един от пътниците, а Оливър откри голяма книга с кожена подвързия. Никъде обаче не се споменаваше за Кроатан.
- Пак ли търсите за сиренето? - попита Ренфийлд, поглеждайки към бюрото им.
- Какво сирене? - попита объркано Блис.
Скайлър и Оливър се закискаха.
- Ще ти обясним после.
Малко по-късно Скайлър и Блис се сетиха, че имат уговорка с екипа на Stitched for Civilization, така че оставиха Оливър да търси сам.
Новата реклама щеше да бъде качена на билборд на Таймс Скуеър следващата седмица и Джонас искаше да им покаже финалния вариант. По време на срещата мобилният телефон на Скайлър звънна.