Всяко мъртво нещо [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 954-733-136-1
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Всяко мъртво нещо [bg]». Краткое содержание книги:
„Романът, който надмина «Мълчанието на агнетата».“ Ню Йорк Таймс
„Сензация! Триумф! Името на Джон Конъли често ще се спряга през новото хилядолетие.“ Паблишерс Уикли
„Ханибал Лектър? Нашето момче би го сдъвкало на закуска.“ Айриш Таймс
— И накрая Златокъдрото момиче избяга и мечките никога вече не го видяха.
— Татенце, моля те, разкажи ми я пак!
— Не, нали се разбрахме. Една приказка само. Само за нея имаме време.
— О, тате, имаме още малко време!
— Не тази вечер. Някоя друга.
— Не, не, моля те, нека да е тази вечер!
— Не може. Не и тази вечер. Ще има други вечери, а и други приказки.
Нямаше други вечери. Нито други приказки.
Коремната област се изследва за евентуални наранявания, преди да се отстранят органите. Всички течности в нея се дават за анализ и изследвания. Претегля се поотделно всеки орган, оглежда се и се разделя на секции. Измерва се съдържанието на стомаха. Вземат се проби за токсикологичен анализ. Обичайният ред за изваждане на коремните органи е следният: черен дроб, далак, надбъбречните жлези и бъбреците, стомахът, панкреасът и червата.
— Какво й разказа?
— Приказката за мечките и Златокъдрото момиче.
— Пак ли нея?
— Ами пак.
— На мен няма ли да ми разкажеш нещо?
— А ти какво искаш да чуеш?
— Нещо мръсно.
— О, такива истории ги знам цял куп.
— Зная, че ги знаеш.
Гениталиите се преглеждат за наранявания от чужд предмет. Правят се натривки от вагината и аналния отвор и събраният (евентуално чужд) материал се изпраща за лабораторен ДНК анализ. Пикочният мехур се изважда и проба от урината се дава за токсикологични изследвания.
— Целуни ме!
— Къде?
— Навсякъде! Устни, очи, врат, нос, уши, бузи. Целувай ме навсякъде! Обичам да чувствам устните ти по мене…
— Да започнем от очите и оттам надолу и все по-надолу, а?
— Добре. Ще го преживея някак си…
Вятър и мъгла.
Черепът се оглежда за външни и вътрешни наранявания. Прави се интермастоиден разрез — от едното ухо до другото, през горната му част. Скалпът се обелва и се излага черепната кутия. Тя се отваря с хирургичен трион. Преглежда се мозъкът и се изважда за (евентуални) изследвания и анализи.
— Защо да не бъдем такива по-често?
— Не зная. Искам да е така, но не мога…
— Моля те, Сюзън…
— Не! Усещам дъха ти. Вониш на алкохол!
— Сюзън, хайде да не говорим сега за това. Поне не сега.
— А кога? Кога да говорим за това, кажи ми?
— Друг път. Сега излизам.
— Недей, моля те. Остани…
— Не. Ще се върна по-късно.
— Моля те…
Плажът на Риобот в Делауеър има дълга дъсчена пътека: от едната страна продължава пясъчната ивица към водата, а от другата са местата за развлечение, които всеки помни от детството си. Какво ли нямаше там едно време! Стрелбища; всякакви игри за по 25 цента; с дървени топки ли не щеш, с метални ли, търкаляш ги насам-натам към дупките, за да спечелиш точки; футболни и конни състезания с метални кончета, които се пързалят по наклонени писти. За награда можеш да получиш плюшено мече със стъклени очички. Там имаше и едно басейнче, където хлапаците ловят жабки с детски въдици с магнити. Много забавно.
Днес тези места са силно модернизирани: шумни компютърни игри, симулатори на космически кораби и какви ли не нови щуротии на електрониката. И все пак Риобот си е запазил голямото очарование — по-силно, да кажем, от Дюи Бийч, който е по-нагоре по крайбрежната линия, или дори и от Бетани. Има фериботна връзка между Кейп Мей в Ню Джърси до Люис на брега на Делауеър и от там са само пет-шест мили в южна посока, за да стигнете Риобот. Може би това не е най-добрият подстъп към Риобот, защото по магистрала Едно налитате на закусвалните с десетките видове сандвичи, големите пазарни центрове, магазините вериги и какво ли още не, та може и да не стигнете до плажа. По-добре е да минете през северната част на района — откъм Дюи. Ще следвате бреговата ивица и чудните дюни по нея.
И от тази страна Риобот само печели в сравнение с Дюи. Ще влезете в истинската градска част посредством изкуствено, декоративно езеро. Ще минете покрай красива църква и ще стъпите, така да се каже, на главната улица — там има книжарници, магазини за тениски, барчета и ресторанти в големи и стари дъсчени къщи. Там ви канят да поседнете на големите чардаци, да пийнете нещо разхладително, да се любувате на залеза и на минаващите пешеходци с кучетата. Вечерният въздух е чист, дъха на море.