Ръката на пророка [bg]

— Изтегли леко щурвала и хидропланът се издигна.

— Чертата отива нагоре, виждаш ли? — Върна щурвала обратно и самолетът се снижи. — Сега пада надолу. Ако завъртиш щурвала, единият й край ще се надигне. Дръж я хоризонтална, между другите две. Схващаш ли?

— Да, схващам. Схващам, че ти трябва да си управляваш проклетия хидроплан!

— Гледай да не натиснеш някой педал — прибави Джейми, след това отвори люка и се вмъкна в котвеното помещение.

Катлийн погледна празната пилотска седалка, после се вторачи напред в мрака, изгърби се над щурвала и се вкопчи в него. Мускулите на гърба започнаха да я болят от напрежение, задъха се.

Погледна компаса, после авио-еди-какво си, погледна и тъмнината навън и накрая към люка с надеждата, че Камерън всеки момент ще се появи. Видя обаче само краката му и подскачащия лъч на фенерчето му.

— Джейми, връщай се! Аз не…

Хидропланът внезапно попадна във въздушна дупка и зави надясно.

— Веднага се връщай! Чуваш ли ме?

— Вместо да ми крещиш, провери авиохоризонта и височината — викна той. — А и компаса.

— Ще ти кажа аз какво да провериш… — Тя се намръщи и насочи вниманието си към пулта. — Хмм… височината ни е четиристотин и деветдесет метра, малката черта още е между другите две и е хоризонтална. Движим се на… запад… общо взето.

— Ти да не си сестра на братя Райт?!

Катлийн изруга.

След секунди Камерън се върна при нея, настани се на седалката си и закопча колана.

— Джейми, какво…

— Понесли сме известни щети. Един куршум е минал през носа и се е забил в задната страна на контролното табло. — Джейми внимателно огледа датчиците. — Уредите като че ли са наред, обаче… — Той вдигна микрофона и натисна контактния бутон.

— Оубън, Оубън, тук Голф-Браво-Сиера-Ромео-Ромео. Чувате ли ме? Край.

Не се чу дори прашене. Джейми завъртя няколко копчета и опита пак. Тишина. Радиостанцията все едно беше умряла.

— Сигурен ли си, че е включена? — попита Катлийн.

— Знаеш ли, не проверих. Какъв съм глупак!

— О, я млъквай. — Тя се наведе и погледна през отворения люк на котвеното помещение. — Някакви други повреди?

— Няколко дупки от куршум на носа. Запуших ги със силикон, а ако има дупки и отзад, помпата би трябвало да се справи, но…

— Какво?

— На кила има пукнатина.

— Пукнатина ли?

— Сигурно е от сблъсъка. Не се чува свистене на въздух и като се има предвид, че се движим с… — Камерън погледна скоростомера — двеста и трийсет километра в час, повредата едва ли е сериозна.

— Значи хидропланът е пропукан, така ли? Е, вече съм много по-спокойна. — Тя посочи с палец назад. — Ще обръщаш ли вече, или летим за Канада?

— Все още искаш да си върнеш онази книга, нали?