Червения вълк [bg]

— Влезте — проговаря Гунел Сандстрьом с тъничък гласец. Очите й са подпухнали. Аника поема малката суха ръка.

Жената е около петдесетте, нисичка и доста закръглена, излъчва лишена от суета самоувереност. Посивяла къса коса, дълга жилетка в бяло и червено с колан.

— Много съжалявам за загубата ви — казва Аника с мисълта, че думите й звучат изкуствено, само че раменете на жената се поотпускат, което е знак, че може би са казани на място.

— Съблечете палтото, моля. Искате ли кафе?

Аника още усеща вкуса на студеното кафе от машината в редакцията, но приема. Закача палтото и сваля обувките си. Жената действа по инстинкт, следва модели на поведение, усвоявани десетилетия наред. В тази къща гостите получават кафе, какъвто и да е поводът за тяхното посещение. Гунел отива до печката и включва котлона, сипва четири мерки вода в чайника, добавя четири лъжички мляно кафе от зелено-розова кутия край подправките и хваща дръжката, готова да вдигне съда от огъня, щом кипне.

Аника присяда край кухненската маса с чанта до себе си и наблюдава крадешком механичните движения на Гунел Сандстрьом, като се мъчи да долови душевното й състояние. Усеща ухание на хляб, кафе, тор и на нещо, което би могло да е плесен. Обхожда помещението с поглед.

— Не чета много често Вечерна поща — обажда се домакинята, когато кафето възвира, и тя започва да го разбърква. — Толкова глупости се пишат напоследък. Нищо общо с реалния живот. Нищо, което да има значение за хора като нас.

Оставя чайника върху подложка на масата, сяда и сякаш се срутва на стола си.

— Томас, мъжът ми — започва Аника, — казва, че и двамата с Курт се занимавате активно с местна политика.

Гунел Сандстрьом гледа през прозореца. Аника проследява погледа и съзира хранилка за птици, пърхащи криле и пръснати по нея зрънца.

— Курт бе в съвета — отвръща жената. — Аз съм председателка на женската организация и кооптиран член.

— От коя партия? — пита Аника.

— На Центристката, разбира се. Нас ни е грижа за региона. Курт винаги се е интересувал от политика, още от когато се запознахме.

Аника кимва с усмивка и става.

— Да взема ли чаши? — пита тя вече на път към сушилката.

Гунел Сандстрьом скача като ужилена.

— О, много съжалявам, колко съм глупава. Седнете, моля.

Жената се засуетява с чаши и чинийки, лъжички и захар, мляко и няколко оваляни в натрошени бадеми сухи сладки.