Йерусалимска загадка [bg]

— Как местните наричат Кайро? Чел съм, че името Кайро е европейска измислица.

— Много от тях го наричат Миср, столицата, градът. Може би оттук произлиза и думата „мизерия“. Знаете ли, че петдесет процента от населението на Кайро е на линията на бедността?

Поклатих глава.

Той мушна пръст в бялата ленена салфетка.

— Мнозина тук твърдят, че нещата са били по-добре преди, по времето на Мубарак. Хората от най-долната прослойка в Кайро, които населяват „Мукатам Хилс“ на юг оттук, едва свързват двата края, ровейки в боклуците. Живеят по осем души в една стая при температури като във фурна през лятото… — Той млъкна за секунда и допълни: — И чакат хълма зад къщата им от кал да падне върху тях.

— Зина от коя част на града е? — Чудех се защо тя се мотае с Марк. Дали му беше гадже, или нещо му помагаше?

— Тя живее в Замалек, остров в Нил наблизо оттук. Но по произход е от Судан. В Замалек й харесва. Там живеят богатите. Пълно е с модни бутици, бизнесмени и врачки с позлатени мобилни телефони. Два милиона души населяват острова.

Той помаха, за да привлече вниманието на сервитьора.

— В Кайро могат да ти се случат много повече неща от това да се дотътриш до маската на Тутанкамон сред потна тълпа от туристи или да попаднеш в задръстване от туристически автобуси при пирамидите — заяви той. Посочи с пръст към мен. — Само погребалният комплекс „Кайтбей“ е по-добър от всички забележителности във Венеция, взети заедно.

— С какво се занимава Зина? — попитах. Ставах нахален, точно като него…

— Помага ми с някои неща — отвърна Марк. И ме погледна, все едно се бях изплюл на пода между нас.

— Тя ми спомена, че ако си намериш приятели в Кайро, можеш да умреш тук…

Изабел се наведе напред.

— Така ли казват? — Тя погледна Марк.

— Никога не съм го чувал — отрече той.

— А тя… — Изабел направи пауза, усмихна се. — Близка ли ти е?

Той отговори бързо и категорично:

— Не.

— Надявам се да не загазиш пак, както стана в Ирак — подхвърли Изабел.

Той я изгледа с присвити очи, сякаш току-що бе възхвалила достойнствата на шанса да се живее с Джак Изкормвача.

— Какво точно искаш, Изабел? — каза Марк. — Защо сте тук? — Разговорът ставаше все по-небрежен.

— Имаме нужда от помощ.

Той въздъхна, сякаш чуваше подобни молби прекалено често.

— От каква помощ?

— Искаме известието за депортацията ни да бъде премахнато от израелската имиграционна система.

На масата настъпи тишина.

— Това е сериозна молба — отбеляза той. — Много сериозна.

Изражението й стана по-твърдо. Тя отметна глава на една страна.

— Аз съм бившата ти жена, Марк. Не мисля, че ще изглежда добре за теб, ако не ме пускат в Израел.