Марсианецът [bg]

— Поисках снимка, а получавам олигофренски палци? Като онзи идиот, как му беше името… Фонзи от оная стара комедия… „Щастливи дни“? — възмути се Ани.

— Получи си снимката, престани да мрънкаш — каза Венкат, притиснал с рамо телефона към ухото си. Вниманието му беше ангажирано повече със схемите на екрана пред него, отколкото с разговора.

— Йееее! — подразни го Ани. — Защо му е било да го прави?

— Познаваш ли Марк Уотни? Лично?

— Добре, добре — отстъпи Ани. — Но искам снимка на лицето му по най-бързия начин.

— Няма да стане.

— Защо?

— Защото, ако си свали шлема, ще умре. Ани, трябва да затварям, един от програмистите на ЛРД е тук и работата е спешна. Чао!

— Но… — започна Ани миг преди Венкат да затръшне телефона.

Джак, застанал на прага, се обади:

— Не е спешно.

— Да, знам — каза Венкат. — Какво мога да направя за теб?

— Ами, с моя екип стигнахме до извода, че хакването на марсохода може да се поусложни. В смисъл, че може да се наложи допълнителна комуникация с Уотни за уточняване на детайлите.

— Няма проблем — успокои го Венкат. — Работете спокойно. Важното е да се получи.

— Бихме могли да ускорим нещата, ако забавянето на сигнала се съкрати.

Венкат го погледна озадачено.

— Измислили сте начин да сближите Земята и Марс?

— Земята няма нищо общо — обясни Джак. — В момента „Хермес“ се намира на седемдесет и три километра2 от Марс. Само на четири светлинни минути. Бет Йохансен е страхотен програмист. Може да говори с Уотни чрез комсистемите на кораба.