Разплата

— Да направим почивка — предложи той и посегна към цигарите си.

В кабинета си съдията свали тогата и запали цигара „Кемъл“. Погледна към Джон Уилбанкс и каза:

— Достатъчно. Това е съдебен процес, не церемония за връчване на ордени. Веднага ми кажете дали клиентът ви ще свидетелства и как точно смятате да установите връзка между настоящите показания и делото.

Труит беше ядосан и отбеляза:

— Вредата вече е нанесена, господин съдия. Показанията нямат никаква връзка и изобщо не биваше да стават достояние на съдебните заседатели.

— Той ще свидетелствали? — настойчиво попита съдията.

— Опасявам се, че няма — тихо призна провала си Уилбанкс. — Току-що ми каза, че изобщо не желае да говори.

— Имате ли още свидетели?

Уилбанкс се поколеба и каза:

— Да, един от американските войници, служили с Пийт.

— Един от командосите в джунглата ли?

— Да, но не е важно. Клиентът ми току-що ме предупреди, че ще възрази, ако има още показания, свързани с войната.

Озуълт дръпна продължително от цигарата си и застана до прозореца.

— Някоя от страните има ли още свидетели?

— Обвинението приключи, господин съдия — отговори Труит.

— И аз нямам други, господин съдия — отговори Уилбанкс.

Озуълт се обърна и застана зад бюрото си.

— Добре. Ще освободя съдебните заседатели. Ще уточним указанията към тях тук, след това е време и вие да си починете. Утре сутрин ще произнесете заключителните си речи и после ще предам делото на съдебното жури.

Клей Уомплър, каубой от Колорадо, се бе присъединил към армията през 1940 г. Беше изпратен във Филипините по-късно същата година в състава на Трийсет и първи пехотен полк. Беше се предал на полуостров Батаан, после беше оцелял след убийствения преход и се беше запознал с Пийт Банинг в лагера за военнопленници. Беше спасен от японски пазач, който му даде достатъчно хинин да пребори маларията. Докато ги транспортираха до трудов лагер в Япония, двамата с Пийт избягаха. Решиха, че така и така смъртта не им мърда, поне да опитат шанса си в джунглата, където прекараха първите три дни и нощи изгубени насред горите. Бяха твърде изнемощели и вече обсъждаха как да сложат край на живота си, но попаднаха на ранен японски войник. Свариха го да спи в гората и го убиха. В раницата му намериха храна и вода и след като се натъпкаха, скриха трупа и се разминаха на косъм с патрула. Въоръжени с пистолет, нож, пушка и щик, те най-накрая попаднаха на американски и филипински партизани. Живяха в планинските гори и се научиха умело да залавят вражеските войници. За подвизите им можеше да се напише дебела книга.