Разплата

— Отхвърля се. Докладите се допускат като доказателства. Продължете, господин Труит.

— Шериф Гридли, съдебните заседатели ще имат възможност да прегледат и двата доклада, но бихте ли могли да обобщите балистичната експертиза?

— Разбира се. Трите гилзи са били в барабана, така че анализът не е бил труден. Експертът ги е изследвал заедно с трите куршума и е направил пробна стрелба с оръжието. По негово мнение няма съмнение, че трите фатални изстрела са произведени с револвера „Колт“, който взехме от колата на обвиняемия. Никакво съмнение.

— Можете ли да обобщите какво е установил патологът, направил аутопсията?

— И там няма нищо изненадващо. Трите куршума, изстреляни от револвера на Пийт Банинг, са проникнали в тялото на отец Бел и са причинили смъртта му. Всичко е в доклада.

— Благодаря ви, шерифе. Приключих със свидетеля.

Джон Уилбанкс се изправи и изгледа Гридли толкова гневно, сякаш му идеше да го замери с камък. Пристъпи към него и се замисли над първия си въпрос. Вече седмици всичко живо в окръг Форд знаеше, че Пийт Банинг е застрелял Декстър Бел. Ако Уилбанкс се осмелеше да изтъкне друго предположение, рискуваше да изгуби всякаква благонадеждност. Освен това щеше да се изложи на присмех, а гордостта му не би го понесла. Той реши да поизпоти шерифа, може би да породи известно съмнение, но най-вече да запази високото си реноме.

— Шерифе, кой е балистичният ви експерт?

— Казва се Дъг Крануел, работи в Джаксън.

— И вие го смятате за достатъчно квалифициран?

— Така ми се струва. Използват го много шерифи.

— Простете за въпроса, но не мога да преценя квалификацията му, защото него го няма. Защо не е тук да свидетелства пред съдебните заседатели?

— Може би трябва да попитате господин Труит. Аз не отговарям за съдебните процеси. — Никс се усмихна на журито, доволен от своето остроумие.

— Разбирам. А кой лекар извърши аутопсията?

— Доктор Фред Брайли, също в Джаксън. Мнозина прибягват до неговите услуги.

— А защо не е тук да даде показания пред съдебните заседатели?

— Мисля, че иска твърде много пари.

— Разбирам. Това разследване пести средства, така ли? Престъплението не е ли достатъчно важно?

— Средствата са от бюджета на господин Труит, не от моя. Питайте него.

— Шерифе, не намирате ли за странно, че нито един от двамата експерти не присъства тук днес, за да бъде подложен на щателен кръстосан разпит от защитата?

Труит стана и каза:

— Възразявам, господин съдия. Свидетелят не контролира обвинението.

— Приема се.

Никс, който се наслаждаваше на краткото си пребиваване на свидетелското място, продължи:

— Случаят наистина е съвсем ясен и господин Труит не е сметнал, че са нужни много вещи лица.

— Достатъчно, шериф Гридли! — изръмжа съдия Озуълт.

Уилбанкс настръхна и попита:

— Колко убийства сте разследвали, шерифе?

— Държа нещата под контрол. Нямаме много престъпления.

— Колко убийства?

Когато стана ясно, че е необходимо да отговори, Никс се размърда, позамисли се за секунда и попита:

— На бели или на черни?

Уилбанкс смаяно погледна към залата и попита:

— По различен начин ли ги разследвате?

— Не, струва ми се. Разследвал съм три-четири намушквания с нож в негърския квартал и онова момче Дюлейни, което обесиха в Бокс Хил. Освен тях намерихме Джеси Грийн в реката, но не успяхме да докажем, че е убит. Тялото беше много разложено. Така че преди сегашното убийство май съм разследвал само още едно.

— А откога сте шериф?

— Ще станат осем години.

— Благодаря ви — каза Уилбанкс и се върна на масата си. Съдия Озуълт целият трепереше поради нуждата от никотин. Той удари с чукчето.

— Съдът се разпуска за обяд. Ще се съберем отново в два следобед.