Разплата

— Кой е първият ти свидетел? — попита съдия Озуълт.

— Майор Рускони.

— Каква е целта на показанията му?

— Искам да покажа, че докато е бил на активна служба и се е сражавал с японците във Филипините, Пийт Банинг е бил пленен и са го смятали за мъртъв. И че новината е изпратена на семейството му през май четиридесет и втора.

— Не виждам връзката с настоящото престъпление, Джон — отбеляза Труит.

— Не се учудвам, че го казваш. Така ще се опитам да подготвя почвата за показанията на клиента ми, в случай че реши да свидетелства.

— И аз не виждам връзка — скептично отбеляза съдия Озуълт. — Искаш да докажеш, че е бил смятан за мъртъв или безследно изчезнал, или и двете, поради което свещеникът, докато е утешавал семейството, е прекрачил границата на приличието и е дал повод на обвиняемия, така ли? Това ли целиш?

Труит неодобрително клатеше глава.

— Господин съдия, не разполагам с нищо друго — отговори Уилбанкс — освен със самия обвиняем. Трябва да ми позволите да представя защита, колкото и да е неубедителна.

— Добре, призови си свидетеля. Майлс, направи възражението си в залата. Ще го оставя няколко минути да видим докъде ще стигнем, но съм скептичен.

— Благодаря, господин съдия — каза Уилбанкс.

Когато съдебните заседатели седнаха в ложата след продължителна обедна почивка, съдия Озуълт оповести, че обвинението е приключило и че защитата се отказва от правото си на встъпителни думи. Призоваха майор Антъни Рускони на свидетелското място и той влезе незабавно със стегната крачка в пълна военна униформа. Беше от Ню Орлиънс, имаше характерен акцент и непринудена усмивка. Беше професионален офицер, служил в Тихия океан.

След като Рускони се представи, Майлс Труит се изправи и заяви учтиво:

— Господин съдия, при цялото ми уважение към свидетеля, неговите показания нямат и няма да имат никаква връзка с фактите и проблемите по този случай. Ето защо бих искал да отправя принципно възражение срещу показанията му.

— Отбелязано е. Продължете, господин Уилбанкс.

Преди войната Рускони бил изпратен в Манила, където работел в щаба на генерал Дъглас Макартър, командир на американската армия на Филипините. В деня след нападението над Пърл Харбър японците бомбардирали американските военновъздушни бази на Филипините и войната започнала.

Лейтенант Пийт Банинг бил офицер в Двайсет и шести кавалерийски полк и се намирал във Форт Стотсънбърг, на стотина километра северно от Манила.

Японците бързо разбили американските военновъздушни и морски сили и настъпвали с петдесетхилядна опитна и добре въоръжена войска. Американците и техните съюзници — филипинските доброволци и редовната филипинска армия — оказали героична съпротива, но когато врагът стегнал примката си около островите, притокът на храна, лекарства, гориво и боеприпаси секнал. Без въздушна подкрепа и без флота, която да им осигури провизии и евентуален път за отстъпление, пехотата се оказала принудена да отстъпи към полуостров Батаан, неприветлив и горист терен, вдаден в Южнокитайско море.