Разплата

Откраднах тази история. Вярвам, че е истина, но не помня кой ми я разказа, къде и кога се е случила. Има огромна вероятност да е пълна измислица и след като самият аз доста я разкрасих, нямам никакви угризения да я публикувам.

Ако на някой читател му се стори позната, моля да ми съобщи. Много ще се радвам, ако достоверността й се потвърди.

Както винаги, разчитах на щедрата помощ на приятели при установяването на фактите. Много благодарности на Бил Хенри, Линда и Тим Пепър, Ричард Хауърт, Луиза Барет и „Бъс Бойс“ — Дан Дордан, Робърт Хаят, Чарлс Оувърбай и Робърт Уиймс. Специални благодарности и на Джон Пийте за заглавието.

Десетки, ако не и стотици книги са написани за Похода на смъртта на полуостров Батаан. Онези, които намерих и прочетох, до една са превъзходни. Трудно можем да си представим страданията и героизма на онези войници — и тогава, и сега, около седемдесет и пет години по-късно.

Извлякох факти от следните книги:

Larry Alexander, Shadows in the Jungle; Lt. Col. William E. Dyess, Bataan Death March; Mike Guardia, American Guerrilla: The Forgotten Heroics of Russell W Volckmann; Robert Lapham and Bernard Norling, Lapham’s Raiders; Manny Lawton, Some Survived; John D. Lukacs, Escape from Davao; Edwin Price Ramsey and Stephen J. Rivele, Lieutenant Ramsey’s War; Lester I. Tenney, My Hitch in Hell; Edgar D. Whitcomb, Escape from Corregidor.

Книгата на Майкъл и Елизабет Норман (Michael Norman and Elizabeth M. Norman, Tears in the Darkness) e задълбочена и увлекателна история на Похода на смъртта и от американска, и от японска гледна точка. Книгата на Реймънд Улф (Raymond G. Woolfe, Jr., The Doomed Horse Soldiers of Bataan) е завладяващ разказ за прочутия Двайсет и шести кавалерийски полк и за неговата последна битка. Горещо препоръчвам и двете книги.