Япония в моя живот
- Автор: Сейков Атанас
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Япония в моя живот». Краткое содержание книги:
Проф. д-р СИМЕОН ХАДЖИКОСЕВ: „Макар и автор и на други книги, Атанас Сейков е неуловим, сложен автор.“, „…той е едновременно откровен, разкрива себе си, но и слага бариери пред читателя.“, „…размисляш, интелектуалец с подчертано чувство за хумор, напомнящо пътеписното майсторство на Алеко.“, „Макар че авторът е определил в жанрово отношение книгата си като «пътеписи», лично аз бих предпочел друго обозначение, тъй като тя е твърде далеч от представата за пътните бележки.“, „Съпоставките му са тънко изпипани, а в ред случаи те си остават подтекстови, не се внушават на читателя.“, „…една проблемна книга за Япония, която тепърва ще се чете и ще остане етапна в литературата.“
Един българин го забелязва.
— Я! Вижте! Японец?! — учудено казва той на приятелите си.
Очите на Христо Макрелов са като на японец. Целият род Макрелови в очите са като японци. И сестра му… Най-вече сестра му. В ресторант „Молле“ очите са привлекли очите. Поканват японеца да седне на масата. Той се покланя дълбоко — да поздрави, да благодари. И сяда. (Когато има нещо да се случи!…)
Следват типичните български въпроси към непознатия странник.
Разговарят на немски, после опитват на френски.
— Как се казвате? — питат нашите.
— Маеда — отговаря японецът.
— Къде отивате?
— Идвам от София.
— Ама къде отивате!
— По работа.
— Какво работите?
— Журналист съм.
— Откъде сте?
— Токио.
— Женен ли сте? Деца имате ли?
— Мисля, че ще се оженя — казва японецът, за да не произнесе „не“.
— Хм!… Какво още остана да го питаме? — Нашите се съветват с погледи помежду си. — Ах, да! Печелите ли? Колко получавате? — интересуват се те, тъй като си мислят, че вече са станали близки с японеца.
Продължава да вали и да трупа. Снегът покрива ресторанта с българите и японеца в него.
Христо Макрелов и Маеда сан излизат навън. Пред входа ги чака файтон. Нашият ще води японеца на гости у дома си — в Чокманово (?!). И в онзи сняг (?!). И с файтон (?!)… Макрелов е решил да покаже истинското българско гостоприемство и не отстъпва. Такъв човек реши ли, ще върже госта и пак ще го заведе у дома си. Той не отстъпва и пред файтонджията, който твърди за Макрелов, че е луд.
Луди, не луди — тръгват. Наоколо сняг, величествена гора, вълчи вой в далечината…
Късно вечерта двамата стигат в Чокманово. Селото в планината се събужда, за да посрещне гост. Прозорците на къщите светват. Селяните излизат на улицата да видят японеца. И като започват ония ми ти поклони на добродушните гостоприемни хора… Ние на село нали се кланяме, когато посрещаме скъп гост? Като в Япония. Маеда се впечатлява от онова, което вижда край себе си. То и на Япония му прилича. Макрелов запознава Маеда сан със Сийка Макрелова.
— Сестра ми — казва той, като я посочва с ръка.
И земята спира да се върти. Този момент е подготвяла съдбата. Японецът и българката се гледат в очите. Селяните разговарят помежду си. Но те само си отварят устата — нищо не се чува. Снегът трупа, трупа… Той покрива селото и къщата заедно с японеца и българката, докато двамата се гледат.
Безспорно това е било влюбване от пръв поглед. Душевният мир на японеца излъчва акумулираната си представа за живота: там — на небето, те някога са били едно цяло. На земята всеки търси своя двойник. И ако го намери — те са щастливи, пламва голяма любов. Мъжът става силен. Никой не наранява другия — нито с помислите си, нито с делата си. В този миг Маеда е срещнал очите на своя двойник. И ги е видял в дивна планина, покрита със снежнобяла обреченост.
Селяните наблюдават как двамата се гледат — сякаш единият е потънал в другия. Те казват: „Я!…“ Всички забелязват, че до японеца Сийка прилича на японка.
Между двамата пламва неистова любов. След време Маеда отново се връща в Чокманово. Отначало родителите се противят, не дават дъщеря си на японец. Защото Япония чак къде е!… На другия край на света. Сийка им заявява, че ако не й разрешат да се омъжи за него, ще отиде в манастир, ще се затрие. И влюбените сключват брак. Сийка Макрелова е булка. Цялата е в бяло.
Младото семейство Маеда живее в Токио. Имат две деца — момче и момиче. Момичето носи българско име — името на Сийкината майка. Навремето у нас прожектираха кинопреглед „Първата българка, омъжена за японец“. Под небето на японската столица няма по-щастливо семейство. България си има зет — японец. Тъстът казва за зет си: „От сина ми е по-добър! Уважава ме човекът.“ След Втората световна война Маеда заема отговорен пост в Япония. Бил е приет от Императора. Маеда — големият приятел на България. Той прави много за добрите японско-български отношения. Сийка и Маеда се радват на щастието си.
Една нощ в Пловдив, където са се преместили родителите на Сийка Макрелова, достига черна вест. От небето пада черен сняг… Всичко е черно. В Япония е починала Сийка.
Йокохама. Гроб — градина. Поддържаха го с неувяхващи живи цветя.
Времето тече. Позаглъхва с него и споменът за голямата любов на българката и японеца. Един ден, след години, на вратата у старите Макрелови се тропа. Майката на покойната Сийка отваря вратата и вижда… Маеда! Двамата се гледат като приглушен мотив от онзи момент в Чокманово, когато дъщерята е гледала японеца. Маеда е придружаван от дребна японка и двамата влизат в дома на Сийкините родители. Сядат на пода, както правят японците.