Поздрави от рая

На вратата се почука и носейки поднос с кафе и бисквити, влезе Джудит, слабичката и привлекателна лична помощничка на секретарката.

— Мис Гибсън мислеше, че бихте могли да искате нещо за освежаване. — Тя остави подноса на бюрото. — Ако имате нужда от нея, тя е при Заместника; вътрешният номер е 208.

— Тук се отнасят с нас почти като с ВИП, за разлика от Управлението — беше коментарът на Луис, след като тя излезе.

— Е, тук хората са по-цивилизовани, нали? Приятни хора. Повечето от тях и муха не биха убили.

— Вероятно една — от тях би го направила!

— Разбирам накъде биете — каза Морс, дъвчейки бисквита е джинджифил.

— Не мислите ли — каза Луис, докато пиеха кафето си, — че стана твърде сложно, сър?

— Сложно? Животът е сложен, Луис. Не и за вас, може би. Но повечето от нас трябва да се борим, за да стигнем от закуската до почивката за кафе и от почивката за кафе до…

На вратата се почука и отново влезе самата мис Гибсън.

— Току-що видях мисис Уебстър и тя ми каза, че мисис Бауман не се е върнала на работното си място все още. Мислех, че може да е тук… Двамата детективи се спогледаха.

— Тя не е ли в стола? — попита Морс.

— Не.

— И не е в дамската тоалетна?

— Не.

— Колко изхода има тук, мис Гибсън?

— Само един. Напоследък всички са загрижени за безопасността…

Но Морс вече обличаше палтото си. Той благодари на секретарката и заедно с Луис те бързо преминаха през коридора с дървен под, който водеше към изхода. В портиерната седеше пазачът, мистър Прайър, як човек, бивш офицер на затвора, който вдигна широкото си интелигентно лице от съдебната хроника на Дейли Телеграф, когато Морс изстреля залп от въпроси към него.

— Познавате ли мисис Бауман?

— Тъй вярно, сър.

— Преди колко време излезе?

— Три-четири минути.

— С кола?

— Тъй вярно, сър. Кафяво „метро–1300“ с номер…

— Не знаете ли номера?

— Не наизуст.

— Наляво или надясно по Бенбъри Роуд зави тя?

— Оттук не се вижда.

— С палто ли беше?

— Тъй вярно, сър. Черно палто с кожена яка. Но не си беше сменила обувките.

— Какво имате предвид?

— Повечето жени идват с ботуши в това време, а тук се преобуват в нещо по-леко. Тя си беше с обувки с високи токове, черни, от черна кожа, мисля.

Морс бе впечатлен от наблюдателността на Прайър. Попита дали нещо друго не му е направило впечатление.

— Не мисля, сър. Освен, може би, когато тя каза „Сбогом!“

— Повечето хора не казват „Сбогом!“, когато си тръгват, нали?

— Не! Обикновено се казва „Довиждане!“ или „До скоро!“ или нещо подобно.