Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Да яздиш диво пони
Да яздиш диво пони - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Да яздиш диво пони

Электронная книга - «Да яздиш диво пони». Краткое содержание книги:

Прогресивният английски писател Джеймс Олдридж започва творческата си дейност като журналист. Той е бил военен кореспондент през Втората световна война, когато е посетил много страни, за да отразява събитията в тях. Роден е през 1918 година в малкото австралийско градче Уайт Хилс, подобно на описаното в повестта му „Да яздиш диво пони“ градче Сейнт Хелън. Ето защо книгата му е с автобиографичен характер и до голяма степен разказва за собственото му детинство. Както и в другите му книги за деца и юноши — „Моят брат Том“, „Чудесният монголец“, „Неуязвимият Джули“ и други, — и тук се преплитат истинското с въображаемото, тъжното и веселото и читателят е свидетел на сложния процес на формиране на характера на младия човек в най-хубавия период от живота — детството. Героят на повестта Скот Пири е независимо и гордо момче, със силно чувство за собствено достойнство. Скоти се озовава в центъра на остър конфликт, в който участват почти всички жители на градчето. И така покрай случката със Скоти и понито му авторът ни запознава и с живота на хората от Австралия в началото на тридесетте години, с техните социални противоречия и конфликти.
Джеймс Олдридж е автор и на много книги за възрастни, повечето от които са преведени на български.
1 ... 53 54 55 56 57 58 59 60 61 ... 68
Перейти на страницу:

— Е, господин Пири — започна татко, — смяташ ли, че понито в обора е твоето пони Таф?

— Да — каза Скоти с наведена глава.

— По-високо, моля — обади се съдията.

— Не обръщай внимание на всичко това — каза татко и посочи с ръка съдиите — и ми отговаряй все едно че си в училище и разговаряш с учителите и съучениците си. И вдигни глава — властно добави татко.

Скоти вдигна глава и повтори:

— Добре.

— Понито в обора тръгваше ли към теб, когато го назоваваше с името „Таф“?

— Да.

— И всеки път ли? Кажи ми истината — това е всичко, което искам от теб. Всеки път ли?

— Не, не всеки път.

— А случвало ли се е да те ухапе, както каза мис Еър?

— Да.

— Колко пъти?

— Не си спомням — отговори Скоти, полека-лека добивайки смелост. Но очите му бяха приковани в татко, сякаш не смееше да погледне където и да е другаде. — Два-три пъти…

— Тона необичайно ли ти се струва? Искам да кажа — твоето пони Таф често ли те хапеше?

— Да. Но то не ме хапеше истински. Само чакаше да се зазяпам на някъде, за да ме изненада с нещо. Случеше ли се да не съм нащрек, винаги ме закачаше.

— Какво означава — закачаше? — попита татко. — Какво точно?

— Ами… то завъртваше глава и ме гризваше по крака. А след това се смееше…

— Как така „смееше“?

— Ами така, както всички коне. Не като хората. Конете разбират кога е смешно…

— И Таф обичаше да се закача, така ли?

— Да, непрекъснато.

— А ти имаше ли нещо против?

— Не. Аз също се закачах с него.

— Какво друго правеше Таф?

— Ами обръщаше кофата с храната, ако успееше…

— Понито в обора правеше ли го?

— Не можеше да я обърне, защото кофата беше закована.

— А правеше ли нещо друго?

— Веднъж обърна ведрото с водата.

— И ти?

— Аз го плеснах.

— Силно ли го пляскаш?

— Понякога.

— С пръчка ли?

— О, не. С ръка.

— Пири, вдигни ръката си, за да я видим!

Скоти вдигна малката си свита длан.

— Да, ясно, няма какво повече да обсъждаме — промърмори татко и въздъхна, сякаш, ще не ще, трябваше да зададе следващия си въпрос. — Господин Пири, ако се случи така, че трябва да се лишиш от понито си Таф, би ли си взел друго пони?

— Не, искам Таф и никое друго пони — отвърна мрачно Скоти.

— Значи, не искаш друго пони?

— Не, искам само Таф — твърдо каза Скоти, сякаш татко се опитваше да го убеди да се откаже от Таф.

— Мистър Еър бе така щедър да ти предложи да си избереш което пони пожелаеш. Ако се лишиш от Таф, би ли си избрал друго пони от стадото на мистър Еър?

— Не, искам Таф и само Таф! — повтори Скоти с растящо негодувание в гласа, сякаш беше убеден, че татко се опитва да го накара да се откаже от понито.

— А защо? — изведнъж попита татко. — Защо искаш само него?

— Защото е моето пони — възмутено каза Скоти. — Затова.

Татко седна, а когато Страп заразпитва Скоти, струва ми се, че всички очакваха да му зададе следния въпрос:

— Скоти, откъде взе това пони? — попита Страп.

— Купих го.

— Откъде взе понито в обора на полицията?

— Купих го — наивно повтори Скоти.

— Имам пред вид не в началото, а сега. Не го ли взе по един друг начин, а?

— Възразявам! — рязко се намеси татко. — Колегата принуждава момчето да се самообвинява.

— Не, уважаеми съдии, това е жизненоважен въпрос!

— Наставленията, които съм дал на клиента си, са да отговаря, че е купил понито и нищо друго — това и ще чуете от него — заяви татко.

— Не можете да задавате такива обвиняващи въпроси, мистър Страп — обади се съдията. — И вие го знаете!

Страп се съгласи, но ядосано сви рамене. След като не можеше да попита Скоти откраднал ли е понито, или не, беше безсмислено да му задава каквито и да е други въпроси. Скоти вече можеше да си седне на мястото.

По всичко личеше, че делото е към края си и въпреки че татко успя да омаловажи всички обвинения, решението, изглежда, щеше да е в полза на Страп. В края на краищата Скоти бе изгубил понито си преди месеци. След това бе признал, че отново го е намерил, и то много скоро след като бе откраднато понито на Джоузи. Ето тези бяха истинските доказателства, макар да не бяха споменати. Татко успя да омаловажи всичко казано в обвинението, но така пък неказаното придоби много по-голямо значение. Ясно, че нещата клоняха в полза на Джоузи.

1 ... 53 54 55 56 57 58 59 60 61 ... 68
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)