Свидетел в смъртта

— Помогнете ми, лейтенант, тежи като олово. Опитайте да я повдигнете.

Ив, която беше обляна в пот и в кръв, се подчини, а помощничката й задърпа Мейлу, докато я преобърнаха по гръб.

— Пфу! Все едно ме беше затиснала планина! Накарай проклетото животно да млъкне!

— Невъзможно е. Много е изплашено. — Пийбоди съчувствено изгледа кученцето, което се беше свряло в ъгъла и продължаваше да лае.

— Тогава използвай електрошоковата палка!

— Лейтенант! — укоризнено прошепна Пийбоди.

— Нека ни проглуши ушите, щом толкова си падаш по досадни животинчета. — Ив огледа кървавите петна по ризата и по якето си, сетне предпазливо опипа шията си. — Толкова ли са сериозни раните ми?

Помощничката й огледа шията й и зацъка с език:

— Все едно сте се борили с тигър. Ще взема от колата портативната аптечка.

— После ще се занимаваме с раните ми. — Ив клекна и намръщено се втренчи в жената. — Да я обърнем и да й наденем белезниците, преди да се е свестила.

Доста се поизпотиха, докато преобърнат тежката като канара Мейлу, но накрая успяха и извиха ръцете й зад гърба. Ив се изправи и се приближи до командното табло.

— Очевидно госпожата се занимава с нещо незаконно и реши, че сме дошли да я арестуваме. Да видим дали ще открием причината.

— Да поискам ли разрешително за обиск?

— Ето го разрешителното! — Ив докосна разранената си шия и седна пред таблото. — На пръв поглед всичко е наред: сметки, залози, имена на длъжници… — Обърна се към помощничката си: — Нашата любезна домакиня свести ли се?

— Не, лейтенант. Добре сте я подредили.

— Тогава намери парцал и запуши устата на проклетото псе, иначе ще подредя и него!

— Какво е виновно животинчето — промълви Пийбоди и отиде в кухнята.

— Сумите са прекалено големи… — замислено промълви Ив. — Струва ми се, че това не е малък букмейкърски пункт. Става въпрос за… ами да, ясно е като бял ден — отпускат се заеми с незаконна лихва! А където са лихварите, там са и биячите. Какво още? Какво още?

Обърна се и видя, че помощничката й нежно говори на кучето и му подава бисквитка. Извади джобния си телефон и се свърза с единствения човек, който можеше да се ориентира сред този океан от цифри.

— Искам да разговарям с Рурк — заяви, когато на монитора се появи секретарката му. — Само за минута ще отвлека вниманието му от много по-важните му дела.

— Разбира се, лейтенант. Сега ще ви свържа.

— Милото ми кученце, много си сладко — гукаше Пийбоди, ала Ив не я скастри, задето се лигави.

— Лейтенант! — Лицето на Рурк се появи на екрана. — Какво ще… — Внезапно усмивката му помръкна, а погледът му стана тревожен. — Какво се е случило? Сериозни ли са нараняванията ти?

— Не. Повече пострада онази, която ме нападна. Слушай, намирам се в частно бюро за залози и подозирам, че нещо не е наред. Имам известни подозрения, но искам и твоето мнение.

— Съгласен съм, но само при условие, че веднага ще отидеш в някоя болница, където ще се погрижат за раните ти.

— Нямам време за болници.

— Тогава и аз нямам време за консултации.