Свидетел в смъртта

— Лейтенант, не предполагах, че ще ви заваря тук. Очевидно на Елайза не й е до гости.

— Напротив, влезте. Тъкмо възнамерявах да ви търся за допълнителни показания.

— Жалко, че не си нося адвокат в джоба — подхвърли Карли и влезе в апартамента. — Излязох да напазарувам и реших да се отбия. — Забеляза как Ив огледа празните й ръце и побърза да добави: — Помолих да занесат покупките у дома. Не обичам да нося пълни чанти. Здравей, скъпа Елайза. — Прегърна колежката си и двете си размениха целувки, без устните им да докоснат страните им. — Не знаех, че си поканила на гости представителките на нюйоркската полиция. Ако ви преча, веднага си тръгвам.

— Не, остани. — Елайза се вкопчи в рамото й. — Лейтенант Далас току-що ми съобщи, че Лайнъс Куим е мъртъв.

— Зная. — Тя се обърна и хвана под ръка по-възрастната жена. — Научих новината от телевизията.

— Нали сте били на пазар — намеси се Ив.

— Така е — кимна Карли. — Някакъв мъж гледаше новините по портативния си телевизор, докато съпругата му пробваше екип след екип на щанда за спортни стоки. Чух името на Куим, загледах се и разбрах какво се е случило. — Притисна ръка до гърдите си, сякаш се опитваше да се овладее. — Честно казано, изпаднах в паника и тъй като се намирах наблизо, реших да се отбия. Искаше ми се да поговоря с някого, който ще разбере…

— Какво? — обади се Ив.

— Ами… В репортажа се казваше, че смъртта на Куим била свързана с убийството на Ричард, което е неправдоподобно. Дрейко дори не забелязваше хората от персонала. Не се замисляше кой сменя декорите и кой отговаря за осветлението — според него всичко ставаше като по магия. Освен когато възникнеше проблем. Тогава ругаеше персонала, дори налиташе на бой. Куим обаче никога не е допускал провал, затова съм сигурна, че Ричард дори не е подозирал за съществуването му. Каква връзка може да има между смъртта на двамата?

— Но вие сте го познавали.

— Разбира се. Знам, че за мъртвите не се говори лошо, но от този човечец тръпки ме побиваха. — Тя наистина потрепери, после се обърна към домакинята: — Скъпа, дано не ме помислиш за много нахална, но умирам за едно питие.

— И на мен ще ми дойде добре — отсече Елайза и позвъни за дроида камериер.

— Видяхте ли Куим онази вечер? — попита Ив. — Забелязахте ли нещо необичайно?

— Не. Както обикновено беше намръщен, но си гледаше работата.

— Разговаряхте ли с него?

— Може би сме разменили няколко думи. Не си спомням… За мен водка с лед — обърна се тя към дроида. — Двойна.

— Не бяхте толкова разстроена, когато Дрейко беше убит и то пред очите ви — подхвърли Ив.

— Известни са ми поне дузина причини, поради което мнозина биха желали смъртта на Ричард — отсече Карли.