Свидетел в смъртта

Какъв ли е нейният отдушник?

— Как е Рурк? — попита патологът и прекъсна размишленията й.

— Добре. Много добре, благодаря — отвърна тя. Да, Рурк беше нейният „предпазен клапан“. Преди да се запознае с него, живееше само заради работата си. Дали някой ден ще се случи така, че да прекрачи границата и душата й да се разпръсне на хиляди отломки?

Каква кошмарна мисъл!

— Файнстийн идва — прошепна й Морис. — Бъди по-любезна с него.

— Според теб каква съм?

— Грубиянка — любезно обясни той и сложи ръка на рамото й. — Хърбърт, лейтенант Далас се интересува от сведенията за мъртвеца, чиято аутопсия ти възложих днес следобед.

— Да. Бил е намерен мъртъв. Името му е Лайнъс Куим, от бялата раса и от мъжки пол, на петдесет и осем години. Смъртта е настъпила поради задушаване при обесване. — Файнстийн беше кльощав тъмнокож с необикновено светли очи и с писклив глас. Докато говореше, нервно опипваше многобройните моливи, пъхнати в горния му джоб.

„Не само, че е новак — гневно си помисли Ив, — ами е и тъпак!“

— Желаете ли да огледате трупа?

— За какво, мислиш, съм тук? — избухна Ив. Морис предупредително стисна рамото й и тя посмекчи тон: — Да, искам да огледам мъртвеца и да прочета вашето заключение… ако обичате.

— Последвайте ме, моля. — Забързано излезе от залата, а Ив забели очи и процеди:

— Хубав номер ми скрои, Морис! Как можа да му възложиш аутопсията на „моя човек“? Та този хлапак сигурно е дванайсетгодишен!

— На двайсет и шест е. Прояви малко търпение, Далас.

— Знаеш, че не съм от търпеливите и не понасям мудната работа. — Все пак последва Файнстийн до стената с вградени хладилни камери и изчака, докато младежът разкодира една от тях. Издърпа чекмеджето с трупа и заговори:

— Както виждате… — Смутено се изкашля, после продължи: — Няма следи от насилие освен белезите по шията, причинени от въжето. Липсват рани, които да е получил при нападение или самоотбрана. Под ноктите на мъртвеца са намерени микроскопични влакънца от въжето, което показва, че сам го е привързал към гредата, фактите говорят, че човекът е посегнал на живота си.

— Браво! Стигнали сте до заключението, че той се е самоубил, така ли? — гневно възкликна Ив. — Къде са токсикологичният анализ и резултатите от изследванията на кръвта?

— Тъкмо щях да ви ги съобщя, лейтенант. В кръвта на мъртвеца открихме малки количества ейджлоксит и…

— Не използвай научните названия, Хърбърт — прекъсна го Морис и насърчително му се усмихна. — Лейтенант Далас е ченге, не химичка.

— О, да… извинете. Открихме малки количества от… успокоително средство и от евтин алкохол. Самоубийците често прибягват към тази „смес“, за да добият смелост.

— Този човек не се е самоубил!

— Съгласен съм, лейтенант — едва чуто каза Файнстийн, преди тя да продължи гневната си тирада.