История на Първото българско царство
- Автор: Рънсиман Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Пипева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Първото българско царство». Краткое содержание книги:
Македонските славяни отскоро били поданици на хана, но явно приемали господството му на драго сърце. Управляването им обаче се оказало трудно: те се присъединили към България, защото била велика славянска държава и вероятно не им се е нравело да имат управители, принадлежащи към прабългарската аристокрация. Борис решил да ги обвърже по-здраво с помощта на славянското богослужение. Християнството едва било достигнало до техните уединени долини, но желанието за покръстване вече раздвижвало целия славянски свят. Борис повел борба за душите им с Империята — единственият му политически враг на югоизток, — която им давала само гръцко богослужение и навред се стремяла да заздрави гръцкия елемент сред населението. След като славянското богослужение се наложело окончателно в Македония, с течение на времето то можело да бъде въведено във всички български земи. Гръцките духовници, така полезни в момента, трябвало един по един да бъдат заменени със славянски свещеници, докато най-накрая се осъществяла отдавнашната мечта на хана. Прабългарската аристокрация щяла да бъде удавена в морето от славяни, а ханът щял да съперничи на византийския император и да управлява велика държава, обединена, както и Империята, от две здрави спойки — общата вяра и общият език.
Така изпращането на Климент в Македония било пролог към една нова мащабна политика. За целите на тази политика Борис сменил управниците на Македония. До този момент тя била единна провинция, известна като „Колонията“.226 Борис обособил югозападните й области, известни като Кутмичевица и Девол,227 (където националистическата пропаганда и мисионерската дейност щели да бъдат от най-голяма полза) и след като отзовал местния прабългарски управител228, го заменил с нов — светско лице на име Домета,229 вероятно славянин. Същевременно той изпратил с Домета и Климент, който трябвало да играе ролята на духовен наставник и явно негов висшестоящ.230 На Климент били дадени три къщи в Деволската област, а също и къщи в Охрид и Главиница.231 Климент енергично се заел с просветителската си мисия, а Борис бил доволен, виждайки, че още в първия важен етап осъществяването на плана му потръгва така добре.
След една-две години Борис разкрил по-ясно намеренията си. По време на преселванията, които извършил с цел да заздрави гръцкия и малоазийски елемент в Македония, Никифор I бил заселил тук и много жители от Тивериупол, град във Витиния. В своя нов Тивериупол, на стотина километра северно от Солун,232 те донесли със себе си много от свещените си реликви — мощите на св. Герман и на други мъченици, убити от император Юлиан Отстъпник. Сега Тивериупол влизал в пределите на българската държава. Приблизително по същото време започнали да се носят слухове за чудодейни събития: по улиците на Тивериупол се появявали образите на св. Герман и последователите му, а костите им вършели чудеса. Мълвата стигнала до Борис и той веднага заповядал на тамошния управител, комит Таридин, да издигне църква за светите мощи в Брегалнишкия диоцез и да ги пренесе там. Вероятно църквата трябвало да краси самия град Брегалница — разрастващо се славянско селище, седалище на българска епархия. Жителите на Тивериупол били силно разгневени, че им отнемат така тачените и ценени от тях притежания. Те се разбунтували и не искали да ги дадат. Таридин трябвало да използва цялото си усърдие и такт, за да предотврати разрастването на бунта. Накрая бил постигнат компромис. Св. Герман бил оставен да почива в мир в Тивериупол, а само трима от другарите му — светии — Тимотей, Комасий и Евсевий — били преместени. Мощите им били пренесени с почести в Брегалница, като по пътя вършели чудеса. Там те били положени в новата църква; за нея били определени и свещеници, които да извършват богослужение на славянски език.233 Новото християнство завладявало България.
Борис бил доволен. Той бил превел страната си през най-големия прелом в дотогавашната й история. Когато я наследил, тя вече била велика сила: той я превърнал във велика цивилизована сила. Сега той можел да си съперничи на равна нога с франкските владетели, дори и със самия император. А църквата в страната му била под негова власт и той бил накарал света да разбере това. Умелото лавиране и упоритото постоянство накрая победили. А сега той вече се стремял към още по-високи цели, и отново успявал. Скоро България щяла да има единна национална църква, която да я обединява и да умножава славата на хана. Сега Борис можел да си почине. Неговото покръстване било чистосърдечно. Той построил много църкви и манастири не толкова от политически съображения, колкото от искрена набожност, а на чистотата и аскетизма на неговия живот отдавна се възхищавал целият християнски свят. Сега, болен и уморен, той решил да се оттегли от света и да се посвети изцяло на Бога. През 889 г. той отстъпил престола на най-големия си син Владимир и се уединил в манастир — вероятно основания от Наум голям манастир „Св. Пантелеймон“ край Преслав.234 Неговото оттегляне било достоен пример за целия християнски свят; в Германия и Италия хората говорели за благочестивия княз Борис.235
226
„του κοτοκίου“. Според мен това е вариант на гръцката дума „κατοικία“, „колония“.
227
Девол трябва да е била областта между Охридското езеро, р. Девол и р. Озум; Кутмичевица вероятно е била разположена на изток и малко на юг от Девол — крайната югозападна част на Борисовата държава. Вж. по-горе с 91–92.
228
„Παραλΰσας τόν ουτρον της διοικήσεως“, Vita S. démentis; „Παραλύσας έαυτον κτλ“_, Московски ръкопис; „Παραλύσας αυτόν κτλ“ Б Patrologia Graeca (p. 1224). Първият текст придобива повече смисъл, ако приемем „οΰτρον“ за прабългарско собствено име. Не мога обаче да се съглася със Златарски, който твърди категорично, че името е Курт (Златарски_. Цит. съч., с 229).
229
„Δομεταν“ в Охридския ръкопис; „Δοβετάν“ в Московския ръкопис и в текста на Patrologia. Изглежда името е славянско.
230
Vita S. démentis, loc. cit. Точните взаимоотношения са доста замъглени от красноречието на житиеписеца, но изглежда Домета е бил подчинен на Климент.
231
Ibid., loc. cit. Златарски (Известия, с. 70 сл.) определя местоположението на Главиница между горните течения на реките Воюса и Озум, близо до пл. Томор.
232
Вж. по-горе, с 58. Местоположението на Тивериупол е установено от Златарски (История, I, 2, с 236).
233
Theophylactus, Archiepiscopus Bulgarus. Historia Martyrii XV Martyrum, pp. 201–8.
234
Относно манастира „Св. Пантелеймон“, чиито развалини днес се наричат Патлейна, вж. Златарски. Известия на българския археологически институт, т. I, с 146—62. Склонен съм да смятам, че Симеон премества столицата в Преслав (вж. по-долу, с 115), за да бъде по-близо до баща си.
235
Theophylactus, Archiepiscopus Bulgarus. Op. cit., p. 201; Regino, p. 580; Manegoldus, p. 364; Sigebertus, p. 341.