Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » История на Първото българско царство
История на Първото българско царство - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

История на Първото българско царство

Электронная книга - «История на Първото българско царство». Краткое содержание книги:

История на Първото българско царство
1 ... 54 55 56 57 58 59 60 61 62 ... 124
Перейти на страницу:

Независимо от всичко, това било достойно начало за една литература. Откакто се установил в Македония, Климент неуморно превеждал. Масовото незнание на гръцки език било голяма пречка за дейността му, пък и народът бил много невеж.250 Единственият изход бил да се превежда безспирно. А Климент бил неуморим. Той черпел от творбите на своите велики учители Кирил и Методий и ги допълвал с цялото умение, на което бил способен. Към края на века той бил превърнал Охрид в едно от най-прочутите средища за разпространение на християнската религия и просвета, а когато започнал да хе оттегля от активна дейност, делото му било достойно продължено от стария му сподвижник Наум, който дошъл от Преслав, за да поеме Охридската епархия.251

Но в момента Охридската школа на Климент била засенчена от княжеската школа в Преслав. Там се извършвали всевъзможни преводи. Дори под надзора на самия Симеон бил съставен сборник от текстове на Отците на църквата, снабдени с коментар, а предговорът възхвалявал неговото покровителство и го наричал „нов Птолемей“, който „като трудолюбива пчела“ сбира нектар от „всеки цветец. . . и го разлива като сладък мед от своите уста пред болярите.“252# Епископ Константин съставил сборник от проповеди за всички църковни празници и превел словата на св. Атанасий.253 Презвитер Григорий превел хрониката на Йоан Малала, а също и легендата за Троя, специално за „княза книголюбец“.254 Йоан Екзарх, по поръка на Борисовия брат Черноризец Докс, превел Йоан Дамаскин и написал „Шестоднев“, преработка на Шестоднева на св. Василий. Йоан, който навярно творил малко по-късно от останалите, бил по-смел и прибавил глави, написани от самия него. Към превода на Йоан Дамаскин той написал пролог, в който накратко разглеждал

[# „Похвала на цар Симеон“, цитирано по П. Динеков, К. Куев, Д. Петканова. Христоматия по старобългарска литература. С, 1961, с. 101. — Б. пр.]

историята на славянската писменост и споделял затрудненията на преводача: как трябвало да постъпи той, когато думите са от различен род на гръцки и на славянски? Към своя „Шестоднев“ той добавил и послеслов, в който възхвалявал великолепието на Симеоновия двор в Преслав.255 Дори и от княжеското семейство излязъл един писател, Тудор (или Тодор), син на Докс, но от него е останала само една кратка приписка.256

Но всички тези преводи щели да имат стойност само ако хората са убедени, че славянският език е подходящ за създаване на литература. И първото оригинално българско съчинение било написано именно с цел да оправдае и защити употребата му. Скоро след като била въведена славянската литургия, монахът Храбър написал кратка апология на славянската азбука, в която изтъквал, че макар и еврейският, гръцкият и латинският да били трите езика, считани за свещени, защото били езиците на Светото писание и на Църковните отци, това не изключвало употребата на славянския език. Та нали и гърците някога използвали финикийското писмо, при това гръцката азбука била създадена от езичници, а славянската — от християнски светец, Константин-Кирил. Трактатът представлява добросъвестна поле-мична творба, на места наивна в стила и аргументацията си и само в отделни моменти подсказваща, че авторът осъзнава сложността на засегнатите проблеми. Но тя несъмнено изпълнила добре предназначението си, като вдъхнала у защитниците на новата писменост съзнанието, че употребата й е осветена от Бога.257

вернуться

250

Vita S. Clementis, p. 1229.

вернуться

251

Vita S. Clementis, loc. cit. ff.; Жития св. Наума, с. 4—5; Златарски, История, I, 2, с. 351 сл.

вернуться

252

Сборник на цар Симеона, предговор.

вернуться

253

Архиепископ Антоний. Еп. Константин Преславски. Смятам, че епархията на Константин не може да се определи със сигурност. Тя не може да е била Преслав, където е имало друг епископ.

вернуться

254

Калайдович. Иоанн Эксарх, с. 138 сл.

вернуться

255

Пак там, с. 138; Йоан Екзарх. Шестоднев, където е даден пълният текст.

вернуться

256

Дадена у Горский и Невоструев. Приписката на Тудора Черноризец Доксов, с 32—3. Връзката му със Симеон е разгледана от Златарски. Кой е бил Тудор Черноризец Доксов (вж. приложената библиография).

вернуться

257

Храбър, у Калайдович. Цит. съч., с 190—2. Златарски (История, I, 2, с 853 сл.) разглежда въпроса за самоличността му и стига до извода, че той не е бил нито Йоан Екзарх (теория на Илински), нито пък ученик на Охридската школа (теория на Мазон). Но предположението му, че това е бил Симеон по време на монашеските си дни (пак там, с 860) ми се струва твърде произволно. Смятам също, че Златарски погрешно отнася съчинението преди 893 г. Според мен то носи несъмнените белези на апология, писана след самото събитие.

1 ... 54 55 56 57 58 59 60 61 62 ... 124
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)