Кръвта на агнеца (В очакване на второто пришествие)
- Автор: Монтелеоне Томас Френсис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на агнеца (В очакване на второто пришествие)». Краткое содержание книги:
Усмихна се при мисълта, че ще застане пред такова огромно множество. Досега не беше говорил пред толкова много хора — освен в кошмарите си.
Да, Питър щеше да се обърне към потомците на битниците и хипитата, продължили традицията на американската приемственост на градивен скептицизъм и дух, вечно търсещ промяна. За пръв път нямаше да говори пред обикновените хора от Средния запад, а пред хора, който искат нещо ново и различно.
— Питър, те ще бъдат много щастливи, че ще те видят! — възкликна Лари Мелманик.
— Надявам се.
Въпреки че месеци наред се бе явявал пред хората, Питър се чувстваше малко нервен при мисълта, че ще застане пред такова огромно множество. Но опасенията му бързо се разсеяха. Знаеше, че може да контролира тълпата.
— Не се притеснявай, отче — извика Тим Върнън, фермерът хипар. Беше шейсетинагодишен и брадатото му лице беше обветрено от югозападния вятър като стара гора. — Ще се справиш отлично.
— Разбира се — съгласи се Сами Айзенглас, един от организаторите на концерта. — Ще ги шашнеш. Със сигурност ще дойдат два пъти повече хора заради теб.
Сами от Лос Анджелис, любител на крещящото облекло, бе станал доста известна личност благодарение на зрелищните събития, които беше организирал през последното десетилетие. Специалитетът му бяха рок-концертите и кечът, но имаше успех и с религиозните събори и семинари за самоусъвършенстване. Славеше се като безмилостен бизнесмен, създал си много врагове по пътя към успеха.
Най-странното беше, че Питър го харесваше. Не му се възхищаваше, но разбираше мотивите му. Макар да не одобряваше методите му и очебийната липса на състрадателност, Питър разбираше необходимостта от съществуването на хищници като Сами във всяка професия. В края на краищата в океана имаше място за акули и те живееха там от милиони години. Хората като Айзенглас никога нямаше да изчезнат от света.
Тим Върнън явно се чувстваше неудобно в присъствието на Сами и атмосферата във фургона, служещ за апаратна, беше малко напрегната.
Тим търпеше Сами само заради безкрайните му обещания да дари всички приходи от „Маунтин Рок 99“ на многобройните прокудени по света бежанци от последните войни в Централна Америка и жертвите на стълкновенията в Южна Африка.
Питър обаче знаеше, че Айзенглас не се интересува от прокудените бежанци. Безразличието струеше като мръсна пот от всяка негова пора.
Но какво значение имаше това, след като предприемчиви и пробивни хора от неговия калибър допринасяха за общото благо — и осигуряваха на Питър появата пред най-многобройната досега публика?
Питър се замисли защо ли за него е толкова важно да печели все по-голяма известност. Неизказаната на глас цел беше започнала да обсебва цялата му дейност и планове. Знаеше, че рано или късно ще трябва да изследва по — задълбочено мотивите си.
Но не и точно сега.
Вратата на фургона се отвори. Влезе Марион, облечена в джинси и широка бяла блуза. Косата й беше завързана на тила с шарено шалче.
Вече бе придобила здравословен загар от вятъра и слънцето на великолепното циганско лято в Колорадо. Всички се обърнаха да я огледат.
— Трябва да започваме — каза тя. — Тълпата вече скандира.
— По-добре да отида при тях — рече Тим Върнън.
— И аз ще дойда — извика Сами.
Отправи се към изхода и спря да погледне през рамото на един от видеотехниците, чийто монитор показваше картина на тълпата от хеликоптер. Стотиците хиляди хора се вълнуваха като разноцветно море.
Вниманието им беше приковано в огромната, подобна на храм сцена. До черните тонколони, издигащи се като древни паметници, бяха наредени плоски видеостени, големи колкото екрани в киносалон. Всяка показваше различен аспект от сцената, тълпата и ранчото, като непрекъснато променяше изображението. Множеството продължаваше да нараства.
— Видя ли? Какво ти казах! — изкрещя Сами и посочи екрана. — Ако не се съберат половин милион души, зарязвам този бизнес и ставам равин!
— Наистина са много — отбеляза Марион. — Как ще осигуриш храна и вода, Тим?
— Имам кладенци, имам и напоителна система. И много туби и бидони. Пък и повечето хора са си донесли храна. Младежта има опит в концертите.
— Надявам се. Може да счупиш всички рекорди.
— Нали на това разчитаме, красавице — намеси се Сами.
— И така — каза Върнън, — да се качваме на сцената.