Навън към себе си
- Автор: Джиан Филипп
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Навън към себе си». Краткое содержание книги:
Нито веднъж не се запитах защо се е решила на това ей тъй, изведнъж, каква муха я е ухапала — просто ми беше все едно. Вече дори не се интересувах коя е. Чувствата ми, всичко, което представляваше тя за мен, се бе изпарило. Желанието ме поглъщаше, откъсваше ме от света. Толкова бях мечтал за този миг, че на моменти бях готов да го направя и с някоя стара и грозна жена, стига само да поискаше!
— О, Господи, наистина сънувам! — изръмжах аз, потискайки в гърдите си крясъка на пияница, стъписан пред великолепието на звездното небе.
Без предупреждение я сграбчих в обятията си и двамата се катурнахме на леглото. Страхотно изпълнение, истински шедьовър! Докато мислено се потупвах по рамото, тя хвърли във въздуха един шал с жест, който несъмнено би заслужил овациите на зрителите, ако имаше такива. Ефирната материя се разстла върху лампата и сведе светлината й до немощния отблясък на едва тлееща жарава. Рамона ме погали по бузата. Поставих ръка върху корема й и замачках комбинезона. Скокът до устата бе кошмарно изпитание. Именно той ме плашеше най-много. Не можех, не смеех да се реша. Устните й бяха натежали от всички целувки, с които ме бе дарявала, от всички прояви на обич, които ми бе засвидетелствала от най-ранното ми детство. Щях ли да имам достатъчно смелост, достатъчно наглост, за да ги насиля и да навра езика си между тях? Тя се повдигна на лакът и ми пусна такава ръка, че направо ми прималя.
Много добре. Сграбчих едната й гърда, която се разпалува под копринената си шапчица, докато се наслаждавах на слюнката й и кръвта ми бучеше във всяка фибра на тялото. Беше заоблена, пълна, тежка и стегната почти колкото бицепс. Изоставих я неохотно, за да пъхна ръка между бедрата й. Зъбите ни изтракаха едни в други. Носеше кюлоти, усещах под пръстите си бродериите и изопнатите ластици. Тя леко разтвори крака, но го очаквах и шокът не беше чак толкова силен. И все пак положението ставаше дяволски сериозно.
И то дотолкова, че се откъснах от устните й и коленичих до нея.
— Събуй си обувките, миличък — прошепна тя.
Проклятие! Те незабавно полетяха към другия край на стаята и моментално ми изхвърчаха от ума! Все още треперех, когато отново се обърнах към нея. Тя сви единия си крак и тогава открих как коприната се плъзга по гола кожа. Заех се припряно да смъкна тоя проклет парцал, който застрашаваше да ме докара до сърдечен удар. Тя само кротичко въздъхна, когато един от шевовете изпука.
— По дяволите! — изругах.
— Няма нищо. Всичко е наред — промълви тя.
Приседнал на пети и със заклещени между краката юмруци, не можах да се въздържа да не се отдам на кратко съзерцание, досущ като човек, който неволно се спира, за да се полюбува на красотата на света. Първо, не виждах много добре къде са излишните килограми, с които постоянно ни надуваше главата. Вярно, беше доста закръглена, но какво ми пукаше от това? Та нима за мен не беше адски съблазнителна? Виждал ли бях нещо тъй прелестно в някой от всички онези музеи, по които ме бяха мъкнали? Косата й се бе разстлала на възглавницата, гърдите й бяха едри и сочни, ръката й разкопчаваше копчетата на ризата ми, кожата й бе гладка и нежна, кюлотите й — бледорозови, а на краката си носеше къси виолетови чорапки.
Застанах на колене, когато забелязах, че среща известни затруднения с копчетата на панталона ми. Бях доволен от царящия полумрак, тъй като ме гонеше такава ерекция, че се опасявах да не я уплаша. Гледах встрани. После ми хрумна, че тъй, както е заета, моментът е може би най-подходящ. И когато тя дръпна панталона ми надолу, смело се вкопчих в ластика на кюлотите й. Усещах, че косата ми е залепнала за слепоочията. Тя смъкна гащетата ми. Извърших същата операция с нейните. Чу се ново изпукване.
— О, Боже! — изпъшках.
— Стига, не бъди толкова нервен! — успокои ме тя.
— Не съм нервен.
— Напротив, и то доста…
Членът ми се бе вирнал страхотно, кажи-речи, право към тавана. Какво чакаше, за да го награби, вместо да си приказваме дивотии?
— Би трябвало да свалиш това — посъветва ме тя.
И в същия миг бях по гръб, смъквайки дрехите си с такава бързина, сякаш горяха. Накрая събух и чорапите, за да приключа с цялата тази история. После си дадох сметка, че ме гледа все така нежно и с все същата усмивка, която играеше на устните й още от самото начало. Алчно се нахвърлих върху тях. И сега, когато бях вече чисто гол, я притиснах към себе си.
Или по-точно се отърках в тялото й подобно на разгонена змиорка. По-късно, когато щяхме да стигнем до същината на въпроса, нямаше да изпитам такава наслада. Щеше да бъде по-силно, по-буйно и щях да бъде прекалено зает, за да мисля за подобни глупости. Но за момента лежах върху нея, дишайки учестено. В мига, когато кожата ми се притисна о нейната, по цялото ми тяло пробяга продължителна тръпка, която продължи да набира скорост. Простенах, заровил лице в косата й. И като че ли това не ми стигаше, промуших крак между нейните. Инициативата се увенча с пълен успех. Тя ме притисна в обятията си и издаде ханш към слабините ми, смазвайки крака ми в същинско менгеме, което бързо се задвижи напред-назад.