Навън към себе си
- Автор: Джиан Филипп
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Навън към себе си». Краткое содержание книги:
Треперех цял, когато тя ме придърпа към себе си и ме изтръгна от порочната наслада с куп „миличък“ и „сладичък“, придружени с толкова конкретна милувка, че от гърдите ми неволно се изтръгна хрипкав стон. И отново гърдите й — в ръцете ми, върху челото, зърната й в устата ми, носът ми изкривен, лицето ми сплескано в кожата й. Цялото ми тяло проснато върху тази огромна камара женска плът, макар иначе да бях с половин глава по-висок от нея. И членът ми, хлъзгащ се и буксуващ дявол знае къде — яростен, изумен и нажежен като динамитна шашка, докато в същото време направо ми късаше сърцето и ме изтласкваше нагоре в тържествен и радостен порив, крещейки с пълно гърло името ми. Но добре все пак, че беше тя, защото, макар да преливах от ентусиазъм и да бях надарен с прославящ ме с овации член, не успявах нищичко да направя. Очевидно бях прекалено нервен, прекалено нетърпелив и прекалено брутален, а освен това оная й работа беше същинска пързалка. Без помощта й сигурно бих побеснял. А и започвах вече да се ненавиждам и да кривя мъчително лице, сякаш ме деряха жив.
— По дяволите! Но какво става?! — жалвах се аз на себе си, почти изпаднал в паника.
И през ум не ми минаваше, разбира се, че имам ръце и че не е забранено да ги използвам. Ами ако това не се дължеше на нищо друго освен на отвратителна непохватност от моя страна, че дори и на нещо по-страшно?… Ами ако моят се окажеше прекалено голям?… Ами ако нейната се беше стеснила?… Ами ако природата ни погаждаше някое от онези си тъпи номерца, чиято гадост дори и не подозирах?… Ах, все още ТОЛКОВА неща оставаха тайна за мен!…
Ако продължаваше така, накрая щях да се разпадна, да наводня леглото с киселата си отчаяна пот, с избиващата на устните ми пяна, с безпомощните си сълзи.
— Стига, ела… — промълви Рамона.
Ама и тя ги тресеше едни! Не виждаше ли в каква каша се бяхме забъркали? Бях като дерайлирал, агонизиращ локомотив, който бълва със смехотворно упорство сетните си струи пара нейде сред голото поле посред нощ, затънал до главините на колелата и шарещ из мрака с безполезния си фар, изоставен и предаден от Небето, унижен и прокълнат от Бога… Горкичката ми Рамона, опасявам се, че не можеш да ми помогнеш… Хвани го, ако искаш, лично аз съм дотук… Беше много хубаво, нали?…
Защото, докато се напъвах да се разпна на кръста си и дълбоко в себе си каканижех идиотщини като последен глупак, тя наистина го беше хванала. И му възвърна формата. Изгледах я тъжно. Тя тайнствено ми се усмихна. Сетне, досущ както Пепеляшка нахлузва пантофката си, а може би и още по-лесно, се наниза на члена ми. Не губих време да й искам обяснения. Вече не си задавах въпроси. Сега всичко беше лесно.
— Ето. И по-кротко, миличък…
— Така ли?
— Да. Недей да бързаш. Имаме предостатъчно време. Гали гърдите ми, целувай ме…
Беше прекалено много за сам човек, но все някак щях да се справя. И докато следвах наставленията й, изпитах чувството, че нечия гигантска ръка ме запраща във въздуха и прониквам отвсякъде в тялото, което усещах в ръцете си — направо да откачиш! Пришпорвах я с всички сили, с цялата страст, на която бях способен. Целувах устните й със затворени очи…Галех я така, както се гали кожа. И ето че тя ме сграбчи за задника. Ах, мръсницата проклета!… — помислих с възхищение.
Когато се затресе върху корема ми, един от клепачите ми се разтрепери от само себе си и не можех да направя нищо, за да го спра. Устата ми зина. Другото ми око се изцъкли. Слепоочията ми плувнаха в потта на желанието и насладата. В стаята нямаше вече и прашинка, която да не бяхме опорочили с нашите секрети, и всяка глътка въздух ме опияняваше. Вкопчих се в чаршафите, превръщайки ги в смачкани парцали. Подскачах в бесен танц с пружините на леглото. Кикотех се сам, поглъщайки удоволствието с дивашка ярост, и бях толкова горд от себе си, че ми идеше да се разцелувам.
— А-ах, Господи!… Анри-Джон!… А-ах, МИЛИЧЪК!…
И ме смаза в обятията си.
Беше казала, че няма да е разумно, но в крайна сметка първа се унесе в сън. Събудих я към два сутринта и тъй както беше полузаспала, отново се нахвърлих отгоре й.