Числа и съдби (Ключ към разбиране на миналото, настоящето и бъдещето)

В зависимост от състоянието на Небето (сезоните) човек по различен начин обработва своите ниви: оре, сее, плеви, жъне. В зависимост от реколтата той благодари на Небето, прославя го или го проклина. Същината на китайската философия относно човека и неговата роля в Природата се свежда до следното: човек носи отговорност за онази част от Земята, върху която стои, и отговаря за цялата огромна част от Небето (Вселената), която се намира над главата му.

Нещо повече, трябва да допълним тази мисъл на китайските мъдреци: в човек се съдържат уникални знания за дадената «част», те му принадлежат и се съхраняват в мозъка му, защото са заложени там от самата Природа, за да може той да управлява взаимоотношенията между Земята и Небето. Когато разкрие в подсъзнанието си тези знания, човек става гений.

Естествено, ако не развива мозъка си, ако не изучава раз личните методи и начини за разшифроване на съдържащата се в него информация (четене, писане, математика и т. н.), ако не се стреми да разбере съдържанието на своя мозък, няма защо да говорим за неговата гениалност. Мнозина тровят разума си с алкохол, наркотици, пари, алчност, вещомания и други начини за отдалечаване от изучаването на света, Природата. Трябва да сме наясно, че ние се различаваме от животните само по едно:

Аз живея и раста — аз съм растение;

Аз живея, раста и се движа — аз съм животно;

Аз живея, раста, движа се и мисля — аз съм Човек.

Прекрасни думи на един английски поет! Ние се отличаваме от всички останали само по умението си да мислим!!! Жалко, но малцина се сещат за тази удивителна способност, възприемайки собствения си разум като механизъм, който ни позволява да намерим храна или удоволствия. Мнозина се смятат за умни и образовани, като запълват паметта си с чужди мисли и изказвания, а забравят, че «всезнанието на ум не учи» (В. М. Ломоносов). Не бива да мислим колективно, трябва да се научим да разбираме собствените си мисли и да оценяваме себе си, своите възможности и способности. Тълпата прилича на стадо, следователно ще се намери и пастир, който да го управлява. Трябва да знаем и да помним, че да управляваш тълпа е много по-лесно, отколкото да управляваш един отделен човек, тъй като тълпата няма собствен разум, тя се подчинява на онзи, който я управлява, който е намерил в нея петима и повече съгласни с него хора, след което възниква колективното желание тези петима, пред които стои «пастирът», да бъдат следвани.