Другата Болейн

Лятото на 1523

Дворът посрещна месец май с веселба17, подготвена от кардинал Уолси. Облечените в бяло дами от свитата на кралицата излязоха на разходка с лодки и бяха неочаквано нападнати от френски пирати в черни дрехи. Спасителният отряд от чистокръвни англичани, между впрочем облечени в зелено, загребаха към дамите, за да ги избавят и в последвалото шеговито сражение противниците се заливаха едни други с кофи и се обстрелваха със свински мехури, пълни с вода. На кралската баржа, ярко украсена и с развят флаг, на който бе извезано разлистило се дърво, имаше топ, който стреляше с вода и запращаше френските пирати толкова далеч, че се налагаше те да бъдат спасявани от лодкарите по Темза, чиито усилия бяха толкова добре заплатени, че едва ги удържаха да не се включат и те в битката.

Кралицата беше съвсем мокра от боя и се смееше детински на гледката, която представляваше съпругът й, превъплътил се в Робин от Нотингам — е нахлупената на главата шапка и със скритото зад маска лице, той ми хвърли една роза, както седях в баржата до нея.

Ние пристигнахме с лодките в Йорк, където още на слизане ни приветства самият кардинал. Сред дърветата в градината се бяха настанили музиканти. Златокосият Робин от Зелената гора, поне с половин глава по-висок от всички останали, ме поведе да танцуваме. Не забелязах усмивката на кралицата да трепне дори за миг, когато той взе ръката ми пред очите й и я постави на зеления си жакет, на мястото, където биеше сърцето му; не трепна и когато аз закичих в диадемата си подарената от него роза, разцъфнала в цялото си великолепие на слепоочието ми.

Кралските готвачи бяха надминали себе си. Наред с пълнения петел и лебед, патешкото и пилешкото месо, имаше още и огромни бутове еленско, четири вида печена риба, сред които и любимият на краля шаран. Сладките на масата бяха специално приготвени по случай майския празник, във вид на най-различни цветя, оформени в букети от марципан — толкова красиви, че човек не смееше да ги докосне. След като се нахранихме и времето захладня, в съзвучие с него музикантите подхванаха една мрачна мелодийка, с която ни изпроводиха през градината към огромната тържествена зала на имението в Йорк.

Тя беше напълно преобразена. Кардиналът беше заповядал да покрият всички стени със зелени платове и да ги закрепят с огромни разцъфнали глогови клони. В средата на залата бяха сложени два огромни трона — един за краля и един за кралицата, а кралският хор беше нареден пред тях и пееше. Насядахме по местата си и гледахме музикалното представление на децата, след което сами станахме да танцуваме.

Веселихме се до полунощ, когато кралицата стана и направи знак на придворните си дами да я последват на излизане от стаята. Аз се присъединих към тях, но кралят ме хвана за роклята.

— Елате при мен — каза той настоятелно.

Кралицата се обърна, за да се поклони на краля за лека нощ и видя, че той държеше края на полите ми, а аз се бях обърнала към него с колебливо изражение на лицето. Тя не трепна; поклони му се ниско, както повеляваше испанската традиция.