Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
— Вие победихте така убедително, че смятам да се поразходя и да обмисля стратегията си — каза тя и хвана лорд Хенри Пърси под ръка.
Той я отведе от игрището, и те слязоха по виещата се пътечка, която ги изведе пред пейката под тисовото дърво.
— Мистрес Ана… — започна той.
— Не е ли твърде влажно за сядане?
Той веднага смъкна пищното си наметало и застла с него каменната пейка, за да може тя да седне.
— Мистрес Ана…
— Не, твърде ми е студено — реши тя и стана от пейката.
— Мистрес Ана! — възкликна той с по-сърдит тон.
Ана се спря и му се усмихна съблазнително.
— Ваша милост?
— Трябва да зная защо станахте така студена с мен.
За един миг на лицето й се изписа колебание, тя престана да кокетничи и обърна помръкналото си красиво лице към него.
— Не исках да съм студена с вас — изговори тя бавно. — Исках да бъда предпазлива.
— Защо? — възкликна той. — Така се измъчих!
— Не исках да ви измъчвам. Само исках да създам известна дистанция между нас. Нищо повече.
— Защо? — прошепна той.
Погледът й пробяга надолу към реката, отвъд градинката.
— Помислих си, че така е по-добре не само за мен, но и за двама ни — каза тя тихо. — Близостта ни застрашаваше душевния ми покой.
Той отстъпи бързо назад, после се приближи.
— Никога не бих ви причинил и миг неудобство — увери я той. — Ако бяхте пожелали да ви обещая, че винаги ще бъдем близки и че не ще позволя нито думичка от чуждите злословия да ви засегне, аз щях да го направя.
Тя го погледна с тъмните си искрящи очи.
— Можете ли да ми обещаете, че никой никога не би разкрил, че сме влюбени?
Той безмълвно поклати глава. Разбира се, той не можеше да дава подобни обещания от името на ламтящия за скандали двор.
— Можете ли да ми обещаете, че никога няма да се влюбим?
Той се поколеба.
— Разбира се, аз съм влюбен във вас, мистрес Ана — каза той. — По рицарски. С необходимото уважение към една дама.
Тя се усмихна на думите му, сякаш те галеха слуха й.
— Аз зная, че това не е нищо повече от майска игра. Както и за мен. Ала това е опасна игра, щом в нея участват млад хубав мъж и девойка, когато сме заобиколени от толкова хора, които са невъздържани и все говорят, че сме създадени един за друг, че сме идеалната двойка.
— Това ли казват?
— Казват го, когато ни виждат да танцуваме заедно. Когато забележат как ме гледате, и как аз ви се усмихвам в отговор.
— Какво още говорят? — той беше доста развълнуван от картината, която Ана му рисуваше.
— Казват, че вие ме обичате. Че аз ви обичам. Казват, че сме изгубили ума си един по друг, докато ние считаме всичко това само за забавление.
— Боже мой — промълви той при това разкритие. — Господи, но това е точно така!
— О, не! Какво говорите?
— Говоря за това, че съм бил глупак. Бил съм влюбен във вас от месеци, а през цялото време съм се заблуждавал, че се забавлявам, че вие ме дразните и че всичко това няма никакво значение.
Погледът й грейна.
— За мен имаше значение — пророни тя.
Тъмният й взор падна на лицето му. Младият мъж стоеше вцепенен.
— Ана — промълви той. — Любов моя.
Устните й се извиха в неустоима усмивка, сякаш чакаха целувка.
— Хенри — дъхът й докосна лицето му. — Моят Хенри.
Той се приближи плавно до нея и притисна силно с ръка пристегнатия й кръст. Придърпа я до себе си и Ана не се възпротиви, а пристъпи изкусително с една крачка напред. Той се наведе над лицето й, главата й се наклони леко встрани, устата му намери нейната и те се сляха в първата си целувка.
— О, кажете го — прошепна Ана. — Кажете го сега, точно в тази секунда, Хенри.
— Омъжете се за мен — каза той.
— Случи се — отчете ми се Ана радостно в спалнята ни същата вечер. Тя беше поръчала да донесат коритото за къпане и ние влязохме в горещата вода една след друга, търкахме гърбовете си и миехме косите си. Ана притежаваше фанатизма на френска куртизанка по отношение на чистотата и беше десет пъти по-старателна от друг път. Тя провери ноктите на пръстите и на краката ми, като че ли бях мърлява хлапачка, и ми подаде лопатката от слонова кост за почистване на уши, все едно й бях дете, после прекара гребена през всеки кичур от косата ми, глуха за оплакванията ми.
— Е? Какво толкова се е случило? — попитах ядно; от мен се стичаше вода и аз се увих в един чаршаф. Четири прислужнички влязоха и започнаха да изсипват водата във ведра, за да могат после да изнесат огромното дървено корито. Чаршафите, които използваха за коритото, бяха мокри и натежали и цялата тази работа създаваше впечатление за много труд и малко полза. — Всичко, което ми е известно е, че продължаваш да флиртуваш с него.