Другата Болейн

— Вместо вашата? Знаете ли, аз наистина се питах дали нещата стоят именно така. Всъщност той точно това направи, мистрес Ана. Разрешението на тази незначителна историйка е изцяло в ръцете на краля и на херцога.

— Той е обречен на мен, ние сме сгодени — каза тя свирепо.

— Това не е било годеж, а de futuro18 — отсече кардиналът. — Просто обещание за бъдеща женитба, ако тя се окаже възможна.

— По-точно de facto19 — Ана продължи да упорства. — Годеж пред свидетели, при това консумиран.

— О — той вдигна предупредително тлъстата си ръка. Тежкият кардиналски пръстен проблесна срещу Ана, сякаш за да й припомни, че пред нея стоеше духовният водач на Англия. — Не се и опитвайте да твърдите, че това е възможно. Би било твърде неблаговъзпитано. Ако аз казвам, че това е бил един годеж de futuro, това означава, че е именно така, мистрес Ана. Аз не греша. Само глупачка би си позволила да сподели постелята на някой мъж, разчитайки на такива посредствени основания. Дама, която се е отдала, а след това е била изоставена, е обезчестена. И вероятно никога не би се омъжила.

Ана ме стрелна бързо с поглед. Уолси сигурно си даваше сметка за иронията на ситуацията — да проповядва за добродетелите на девствеността на жена, чиято сестра беше най-известната прелюбодейка в кралството. При все това нищо не трепна по лицето му.

— Би било изцяло във ваша вреда, мистрес Болейн, ако заслепението ви по лорд Хенри ви накара да изречете подобна лъжа.

Виждах как тя се бори с обзелата я паника.

— Ваше високопреосвещенство — каза тя с леко разтреперан глас. — Аз бих била прекрасна херцогиня на Нортъмбърланд. Бих се грижила за бедните, бих следила за спазването на порядките в северните владения. Бих защитавала Англия от шотландците. Вие винаги бихте могли да разчитате на моето приятелство. Бих била ваша длъжница до гроб.

Крайчецът на устата му се изви в усмивка. Явно не смяташе, че благоразположението на Ана е от най-убедителните подкупи, които са му били предлагани.

— От вас би излязла една очарователна херцогиня — отговори той. — Ако не на Нортъмбърланд, то на някое друго херцогство със сигурност. Това ще реши баща ви. Негово ще е решението за кого да ви омъжи, но аз и кралят също ще имаме думата по въпроса. Бъдете спокойна, чадо мое, ще имам предвид вашите желания. Няма да забравя — той не си направи труда дори да прикрие усмивката си, — няма да забравя, че имате желание да станете херцогиня.

Той протегна ръката си и на Ана не й оставаше нищо друго, освен да пристъпи, да се поклони, да целуне пръстена и да се оттегли.

Щом вратата се затвори зад гърба ни, тя не продума. Завъртя се на пети и заслиза по стълбището надолу, към градината. Не продума, докато не слязохме по красивите виещи се алеи и не се оказахме във вътрешността на беседката, обрасла в рози, пропълзели и по каменната скамейка и разтворили бели и алени листенца на слънцето.