Натиснете Enter ако смеете… [bg]

— Не научи ли вече достатъчно за компютрите, Виталий?

Той изненадващо се ухили:

— Аз самият се превърнах в компютър.

— Може би ще успеем да убедим Хенри, че вече сме наясно със същността на програмирането.

— Нима?

— Разбира се, че не, приятелю. Обаче си губим времето, разглеждайки проблема само от техническата му страна.

Жувармов потисна усмивката си, кимна и се обърна към проектора.

— Извинявай, Хенри, мисля, че всички вече получихме необходимата основа, за да продължим. Имате ли някакви въпроси?

Мартин затвори очи.

Въпроси нямаше. Давид Вайзнер стана и запали осветлението. Хенри спря апарата. Изглеждаше малко разочарован. Той очевидно беше планирал още поне три часа за семинара си.

Генералът примига срещу ярката светлина и се обърна към Андре:

— Какво мисли SDECE?

— Сигурно е много важно да знаем какво точно се е случило с тези компютри. Аз обаче трябва да си призная, че мозъкът ми веднага блокира, когато стане въпрос за нещо по-голямо от джобен калкулатор. — Той ги дари с една от най-очарователните си усмивки и продължи: — Винаги съм смятал, че тези чудовища от пластмаса и метал са работа на дявола. И като се има предвид абсолютната ми техническа непросветеност, реших да заложа на друга карта и да потърся конкретната личност. За мен така е по-лесно. Достатъчно е да дам необходимите нареждания и хората ми сами се оправят с компютрите.

Мартин попита:

— На какъв профил се спряхте, Андре?

— Като начало ще се опитаме да издирим всички криминално проявени пацифисти. Те поне фигурират в картотеките ни. Вашето Федерално бюро за разследване сигурно ще се опита да направи същото. След управлението на Никсън поне не можете да се оплачете от липса на досиета.

Мартин се ухили.

— Предполагам, че голяма част от тях вече са закрити. Но на теб изобщо не ти трябва компютър, Андре. Мога да се обзаложа, че целият списък вече е в главата ти.

Голоаз прие комплимента с кимване на глава и продължи:

— Вярно е, но знанията ми са доста ограничени. Разполагам само с френски и няколко европейски имена. А инстинктът ми подсказва, че нашият човек не е французин.

— Защо търсиш пацифисти?

— За себе си почти съм изградил образа на нарушителя. В момента той се опитва да демонстрира сила. Съвсем скоро обаче ще се представи като идеалист с мечтата за съвършен и мирен свят. Вземете например случилото се в Червения кръст или знакът, с който се подписва — намръщено лице.

— Намръщено лице ли? — попита Вайзнер.

— Съобщенията бяха подписани именно така. Някой явно е недоволен от съществуващия световен ред.

Питър направи кратко резюме на профила, който развиваше Ръсел.

— Ще я уведомя и за твоята гледна точка.

— Добре, но те предупреждавам, че се осланям единствено на инстинкта си.

— Що за мнение е това? Защо да не е замесен французин? — попита Вайзнер.

Той беше най-небрежно облечен от всички. Носеше маркови дънки и лъскава копринена риза, наполовина разкопчана. Върху голите му почернели от слънцето гърди висеше голяма златна древна монета, закачена на дебела верижка. Ако Мартин не го беше видял в официален костюм предната вечер, щеше да си помисли, че хлапето изобщо не знае как да се облича.