16:50 от Падингтън
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Денка Момкова
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «16:50 от Падингтън». Краткое содержание книги:
Сравнението беше достатъчно ясно. Люси попита малко притеснено:
— Дали трябваше да споменавате за евентуалната женитба на Ема? Изглежда предположението ви разстрои братята.
Госпожица Марпъл кимна.
— Да. Типично за мъжете. Не могат да видят това, което става под носа им. Едва ли и ти самата си забелязала.
— Не — призна Люси. — Никога не съм мислила за подобно нещо. И двамата ми изглеждаха…
— Толкова стари? — госпожица Марпъл леко се усмихна.
— Според мен доктор Куимпър не е много над четирийсетте, макар че е започнал да побелява по слепоочията, и е ясно, че жадува за семеен живот. Ема Кракънторп няма и четирийсет. Съвсем не е стара, за да се омъжи и да има деца. Чувала съм, че съпругата на доктора е починала много млада при раждане.
— Мисля, че е така. Веднъж Ема спомена нещо подобно.
— Навярно е самотен — продължи госпожица Марпъл. — Един лекар, който работи твърде много, има нужда от жена — внимателна и не толкова млада.
— Слушайте, скъпа — прекъсна я Люси, — престъпление ли разследваме, или сватосваме някого?
Госпожица Марпъл примигна.
— Май че съм доста романтична. Вероятно защото съм стара мома. Мила Люси, знаете, че що се отнася до мен, вие си изпълнихте договора. Ако наистина искате да отидете на почивка в чужбина, преди да поемете следващия си ангажимент, все още имате време за едно кратко пътуване.
— Да напусна Ръдърфорд Хол? Никога! Вече се превърнах в детектив. Почти като момчетата. Непрекъснато търсят улики. Вчера преровиха всички кофи за боклук. Отвратително! А нямат и най-малка представа какво търсят. Инспектор Крадък, в случай че дойдат при вас с парче хартия, на което пише: „Мартин, бягайте далеч от големия хамбар, ако държите на живота си“, трябва да знаете, че ги съжалих и го скрих в свинарника.
— Защо там, скъпа? — любопитно попита госпожица Марпъл. — Прасета ли гледат?
— Не, вече не. Просто… понякога ходя там.
Неизвестно поради каква причина, Люси се изчерви.
Госпожица Марпъл я изгледа с още по-голямо любопитство.
— Кой е в къщата в момента? — поинтересува се Крадък.
— Седрик и Брайън, който дойде за събота и неделя. Харолд и Алфред пристигат утре. Обадиха се сутринта. Не знам защо, но останах с впечатлението, че внасяте смут, инспектор Крадък.
Той се усмихна.
— Поразтърсих ги малко. Попитах ги какво са правили в петък, на 20 декември.
— И можаха ли да ви отговорят?
— Харолд — да, но Алфред не можа или не пожела.
— Сигурно е трудно с алибито — отбеляза Люси. — Часове, дати, места. Едва ли е лесно да се провери достоверността им.
— Необходимо е време и търпение, но се справяме — каза Крадък и погледна часовника си. — Трябва да отида в Ръдърфорд Хол и да поговоря със Седрик, но най-напред искам да хвана доктор Куимпър.
— Ще стигнете тъкмо навреме. В шест часа той приема болни и обикновено свършва до шест и половина. А аз трябва да се връщам и да се заемам с вечерята.
— Госпожице Айлсбароу, бих искал да чуя мнението ви за едно нещо. Как гледа семейството на тази история с Мартин?
Люси отвърна бързо:
— Всички са ядосани на Ема, защото е дошла при вас, а и на доктор Куимпър, който, изглежда, я е насърчил да постъпи така. Харолд и Алфред смятат, че е опит за измама. Ема не е сигурна. Седрик също мисли, че става дума за шарлатанство, но не го приема толкова сериозно, колкото останалите. От друга страна, Брайън е почти сигурен, че е истинска.
— Чудя се защо.
— Ами просто е такъв. Приема нещата за чиста монета. Смята, че е била съпруга на Едмънд или по-скоро негова вдовица и че внезапно й се е наложило да се върне във Франция, но по някое време отново ще им се обади. Фактът, че досега не е писала, за него изглежда съвсем естествен, тъй като той самият никога не пише писма. Брайън е много мил. Прилича на куче, което иска да бъде изведено на разходка.