Играчът на лотария
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Играчът на лотария». Краткое содержание книги:
— Това е справедливо — беше му отвърнала тихо. — Трябва да платя за онова, което съм извършила. — После, когато той взе дланта й, тя се намръщи. Китката я болеше вероятно защото Рокси с всички сили се беше опитала да измъкне пистолета от ръката й, а на показалеца си имаше драскотина, която си беше направила, докато се опитваше да включи касетофона в брошката.
После Денис изрази мнението си, че трябва да отидат на съд, и предложи да я защитава, но тя възрази, че няма да е честно да се измъкне. Беше отнела човешки живот.
„Да освободя апартамента — пишеше Нели сега. — Да прекъсна телефона.“
Вдигна поглед. Елегантно облечената Елвира стоеше до вратата.
— Колко си хубава, Елвира — рече с възхищение. — Знаеш ли какъв цвят са затворническите униформи? Смешно. Миналата нощ си лежах будна и мислех за такива неща.
— Не се тревожи за затворнически униформи — каза й Елвира. — Нищо не е приключило, докато не му се види краят. Сега ще те заведа у дома с такси, ще се обадя на Денис и ще му съобщя, че няма, повтарям — няма да стъпиш в кабинета на областния прокурор, нито ще подписваш каквото и да било, докато не задействам плана си — а ще започна с интервю от сломената вдовица на покойния Тим Монахън.
Рокси Марш Монахън се чудеше какво да облече за срещата си с Елвира Миън. Вълнуваше се при мисълта, че за нея ще има цяла статия в „Глоуб“. Историята в „Поуст“ й беше харесала, но съжаляваше, че не си бе направила косата в понеделник, както възнамеряваше. Тя изглеждаше леко провиснала на снимката, на която Рокси гледаше как изнасят тялото на Тим. От друга страна обаче, тя плачеше така истерично, че може и да беше за добро, задето косата й бе разрошена. Подсилваше ефекта.
Огледа се. Малкият апартамент в „Омни парк хотел“ беше много хубав. Бе го наела в деня на произшествието. От областната прокуратура я бяха помолили да остане за известно време в Ню Йорк, докато не се изяснят всички факти около случая. Бяха й казали, че Нели несъмнено ще се съгласи на споразумение, така че няма да има никакъв процес.
Рокси реши, че Ню Йорк малко ще й липсва, но тя обичаше голфа, а във Флорида щеше да може да играе всеки ден, без да се налага да разнася чинии на някое противно парти. Подготвянето на празненства беше ад. Господи, не смяташе, че някога щеше да си сготви нещо повече от зелен фасул.
Усмихна се. Беше обзета от топлината на очакването още откакто онзи тъпанар Тим й даде билета, за да го представи на служителите от лотарията. Всъщност Тим не беше чак толкова тъп. Онази първа вечер, когато й бе показал печелившия билет, тя предложи да му го пази. Няма да стане, беше отвърнал. Той искаше да се увери, че наистина си подхождат.
Бе й дошло до гуша да гледа загубената му физиономия всеки ден, да го слуша как хърка през нощта, да го вижда разплут в онзи скапан разтегателен стол с бира в ръка, да се прави на щастлива, докато я обсипваше с недодяланите си целувки. Беше си спечелила всеки цент от близо двестате хиляди годишно без данъците, които щеше да получава в продължение на следващите двадесет години.
Заоглежда двата черни костюма, които си бе купила от „Ани Сез“ вчера. Единият беше със златни копчета. Другият — с покрити с пайети ревери. Избра този със златните копчета. Костюмът с пайетите изглеждаше малко прекалено весел. Рокси се облече, сложи обичайните си гривни и тюркоазните пръстени. Знаеше, че не изглежда на петдесет и три. Даваше си сметка, че с русата си коса и стройната си фигура все още беше доста привлекателна. А сега можеше да си позволи да остане такава още за дълго.
Всичко се свеждаше до това да си намери някой наистина интересен мъж.
Благодаря ти, Тим Монахън. Благодаря ти, Нели Монахън. Невероятно как се измъкнах като победителка от онази безнадеждна клопка, радваше се Рокси. Единствената й грешка беше, че хвърли истината в лицето на Тим, когато той видя работниците да си тръгват без разтегателния му стол от дневната. Все някак си щеше да успее да се измъкне. Определено би си държала устата затворена обаче, ако знаеше, че Нели Монахън ще позвъни на вратата секунди след като беше казала на Тим да иде да се удави в езерото и че няма да тръгне с нея. Докато Рокси оформяше устните си с червилото, телефонът иззвъня. Елвира Миън беше във фоайето.
— Нашата отправна точка ще бъде да поговорим за това как печелившият лотариен билет е довел до такава трагедия за вас — казваше съчувствено Елвира няколко минути по-късно, седнала срещу Рокси.