Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Изчезналите
Изчезналите - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Изчезналите

Электронная книга - «Изчезналите». Краткое содержание книги:

Дарби Маккормик е гимназистка през 1984 г., когато се сблъсква за първи път с убиеца. Тя и двете й най-добри приятелки купонясват в близката гора и стават неволни свидетели. Ала очите и устата на свидетелите трябва да бъдат затворени веднага и завинаги, и убиецът методично се залавя за задачата. Той убива едната й приятелка, отвлича другата, след това отвлича и самата Дарби. Тя обаче успява да оцелее, макар че според статистиката шансовете на отвлечен от сериен убиец да оживее са нулеви. Двайсет и пет години по-късно Дарби е криминолог в Бостънската полиция и разследва смразяващ случай — отвличане на жена посред нощ. Следите водят към две жертви — една в миналото, друга в настоящето, като и двете сочат към психопат с прозвище Пътника. Дарби трябва да се отърси от кошмара на своето минало и да се изправи лице срещу лице с убиец, твърдо решен изчезналите и ужасите, на които ги е подложил, никога да не видят бял свят.
1 ... 51 52 53 54 55 56 57 58 59 ... 98
Перейти на страницу:

Бойл се готви да отпусне спирачката, когато дочува гласа на втория полицай:

— Задницата ти е провиснала, мой човек.

— Ресорите са заминали — обяснява Бойл. — Още три адреса и кукличката отива в сервиза. При този скорост има да се мъкнем до шест довечера. Щур късмет, нали?

Подтикван от желанието да се махне от дъжда, дебелият му прави знак с ръка да продължи.

Бойл преминава през стоманеното заграждение с друсване. Кара покрай рампата до мястото за паркиране. Охранителни камери са окачени високо по стените и контролират целия район. Бойл прихлупва униформената фуражка ниско над веждите.

Има множество места за паркиране на доставчици. Той си харесва най-близкото до стълбите.

Протяга ръка назад и през вратата зад гърба си поема тежък пакет. Влиза в сградата.

Белият полицейски ван, снабден с перископ, както и с апаратура на ултракъси вълни, е нагласен като кола от телефонната служба. Шофьорът е със съответната униформа.

Дарби се намира заедно с Куп на тапицирана пейка край задната врата. Насреща им, върху подобно съоръжение, са се настанили двамина от специалния отряд. И двамата се потят под тежко бойно снаряжение. Единият е зает с дъвка и пускане на балони, докато другият се е вторачил във внушителен наглед автомат система „Хеклер & Кох МР7“, поставен напреки в скута му.

Дарби няма представа къде се намират — прозорци липсват. Тясното пространство мирише на мъжки дезодорант и кафе.

Банвил е заел фиксирано към пода въртящо се кресло, разположено пред миниатюрно и въпреки това използваемо бюро. Води диалог с един от техниците на ФБР. Тя се пита за какво ли става дума.

Друг от федералните, нахлузил чифт слушалки върху огромното си плешиво теме, слуша разговорите на Евън в къщата, като от време на време казва нещо на колегата си, който изучава дисплея на лаптоп. Той е свързан с някаква странна апаратура, чиято задача е да открива и следи честотите, на които излъчват подслушващите устройства. В момента те са изключени.

Когато се подаде сигнал за включване, техниците мигом ще се закачат за него, ще звънне телефон и момчетата от специалния отряд на Бостън ще бъдат включени в операцията. Те са много добри. Ще бъдат бързи и ефикасни.

Телефонът започва да звъни. Дарби се напряга, пръстите й се забиват в тапицерията на седалката.

Банвил вдига слушалката. Слуша цяла минута, преди да я окачи на място. Поклаща глава.

— Бръмбарите са все още изключени — съобщава той.

Дарби търка овлажнели длани в крачолите си.

Хайде, дяволите да те вземат! Включи се!

Мраморното фоайе на бостънското полицейско управление е твърде внушително. Бойл е сигурен, че скрити охранителни камери запечатват всяко негово движение в този момент. Наоколо щъкат полицаи. Той бързо приближава рецепцията с приведена глава.

Облечен в синя униформа дежурен седи на висок стол зад преградата и чете под настолна лампа днешния брой на „Хералд“. Бойл плъзва обемистия пакет към него.

— Ако искате, аз ще го занеса горе, доста е тежък — предлага услугите си той.

— Няма нужда — от тук нататък е наша работа. Трябва ли да се подписвам някъде?

— Всичко е наред — отвръща Бойл. — Приятен ден.

Били Ланкън не престава да мисли за куриерската камионетка. Макар да не разбира много от коли, той е сигурен, че проблемът й не се крие в повредени ресори.

Партньорът му, Дан Саймънс, посръбва кафе, а дъждът ромоли по покрива над главите им.

— За осми път поглеждаш към паркинга, Били.

— Заради оная куриерска камионетка. Нещо не ми харесва.

— Кое по-точно?

— Начинът, по който е провиснала задницата й. Не мисля, че е заради ресорите.

— Ами като те притеснява чак толкова, иди виж.

— И май ще го направя.

Глава 41

Бойл отваря входната врата. Полицаят от пропуска, същият, който бе проявил интерес към задницата на камионетката, сега проучва вратата откъм шофьорското място.

Усмихни се и го давай безгрижно.

— Нещо не е наред ли, господин полицай?

— Откога започнахте да си заключвате колите в двора на полицията? Нямате ни доверие ли? — Ченгето се усмихва, но зад усмивката се крие известна заплаха.

1 ... 51 52 53 54 55 56 57 58 59 ... 98
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)