Изчезналите
- Автор: Муни Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Изчезналите». Краткое содержание книги:
Минава половин час.
— Снощи говорих със сестра си — обажда се Куп. — Триш постъпва утре в болница. Ще стимулират контракции изкуствено.
— С колко е прехвърлила термина? — Вниманието на Дарби е приковано все така върху лаптопа.
— Близо две седмици — отвръща Куп. — Най-накрая са избрали име за моя племенник — Фабрис.
— Ще го кръстят на дезодорант?
— Не, онова е Фибриз. Аз казах Фабрис. Френско е. Като мъжа й.
— За това дете ще е най-добре, ако не придиря много-много.
— Защо? — иска да знае Куп. — Бранди го намира много шик даже.
— Коя е тя?
— Новото момиче, с което излизам. Учи козметика. Иска, когато завърши, да иде в Ню Йорк и да измисля наименования за червила.
— Това пък какво значи? Какви наименования?
— Козметичните фирми не могат да назовават цветовете с имената им — твърде обикновено звучи. Не се продава просто розово или пембено червило. За маркетингови нужди използват названия от рода на „Розов сладкиш“, „Блясък“ или „Нежна лаванда“. И трите са измислени от нея, впрочем.
— Веднага да се разкараш от тази жена — с толкова умна досега не си имал работа.
Успоредните линии върху дисплея на лаптопа започват да вибрират.
— Микрофоните се включиха — съобщава един от техниците на ФБР.
Дарби вкопчва пръсти в ръба на седалката, докато ванът увеличава скорост.
Глава 42
Болничната тоалетна вони на дезинфекционен препарат. Бойл е сам. Затворил се е в последната кабинка на лявата редица. Вече е свалил униформената фуражка и якето. Празната раница, която носи под него, лежи на земята. Под дрехите е облякъл тънки зелени панталони и блуза на хирург. Изува обувките и нахлузва бели пантофи. След като си слага подходящо боне, напъхва излишните дрехи и обувки в раницата. Отваря вратата на кабинката.
Поглежда се в огледалото. Добре. В джобчето на гърдите са пъхнати стилни очила с черна рамка. Слага си ги.
Бойл пъхва раницата в коша за боклук. Измъква мобифона и набира: „Готово. На линия съм“.
Отваря вратата и излиза в ярко осветения, гъмжащ от хора коридор на осмия етаж. Минава край три напречни коридора и спира пред огромна стъклена витрина, разположена над централния вход на болницата.
Достъпът до него е позволен единствено за линейки и таксита. Преброява шест болнични автомобила, спрели отпред. Приближават още два. Полицаи регулират движението. Други се разправят с постоянно набъбващата тълпа журналисти. Те са се скупчили близо до стара тухлена постройка, използвана за приемане на всякакви доставки.
Съобщението от Ричард пристига след пет минути: „Давай“.
Бойл бърка в джоба си. Дистанционното натежава хладно в дланта му.
Отдалечава се от прозореца в посока към интензивното. Когато стига до чакалнята, натиска бутона.
Разнася се далечен грохот и стъклата на прозорците започват да се трошат. След това се надигат писъци.
Стан Петарски полага огромни усилия да не мисли за трупа в кашона до краката си. Опитва се да извика в съзнанието нещо приятно — като уиски върху ледени кубчета — когато асансьорът пристига.
Ерън Уолш, хубавичката блондинка, която среща понякога в служебното кафе, стои пред една врата с мобифон в ръка и му прави знак с другата да приближи. Стан вдига кашона и го занася в серологичната лаборатория.
Ерън започва да го снима. Стан няма желание да се задържа тук, та да види накълцаното тяло. Насочва се към вратата с мисъл за това, как да се докопа до малко уиски, и в същия миг пакетът избухва.
Глава 43
Пред очите на Дарби се разкрива нова гледка: един монитор показва какво става отвън.
Намират се на Пикни стрийт, три пресечки преди къщата на Кранмър. Тук сградите изглеждат малко по-добре, но не чак толкова. Виждат се доста коли на трупчета.
Карл Хартуиг, един от хората на спецотдела, клечи посред колата, заврял лице в перископа. Всички останали са приковали погледи в лаптопа.
Върху другия монитор се появява и започва да увеличава размерите си очукан черен пикап, паркиран отляво на пътя, недалеч от скупчени върху малък хълм дървета.
Дисплеят на лаптопа е раздран от множество примигващи стрелички, които се подреждат в назъбени линии.
— Той е в черния пикап — обажда се техникът от ФБР.
Хартуиг заговаря над прикрепения към гърдите му микрофон:
— Алфа-едно, тук Алфа-две. Имаме потвърждение за черен форд пикап със затъмнени стъкла и без номера, паркиран на Пикни стрийт. Приемам.