Момичета с броеници
- Автор: Монтанари Ричард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Момичета с броеници». Краткое содержание книги:
Джесика се приближи, показа значката си и им каза, че разследва смъртта на Теса. И двете изразиха съгласие да говорят с нея. Казваха се Патрис Ригън и Ашия Уитмън. Ашия бе сомалийка.
— В петък видяхте ли се изобщо с Теса? — попита Джесика.
Двете едновременно завъртяха глави.
— Тя не дойде ли на спирката?
— Не — каза Патрис.
— Това често ли се случваше?
— Не много — отвърна Ашия, докато подсмърчаше. — От време на време.
— Имаше ли навика да бяга от часове? — попита Джесика.
— Теса ли? — Патрис не можеше да повярва, че е чула подобен въпрос. — Изключено. Ама никога.
— И когато не дойде на спирката вие какво си помислихте?
— Решихме, че сигурно е болна или нещо такова — каза Патрис. — Или че нещо е станало с баща й. Той е много болен, нали знаете? Понякога й се налага да го води на лекар.
— Не я ли потърсихте по телефона през деня?
— Не.
— А имате ли представа кой може да й се е обаждал.
— Не — рече Патрис. — За никого не се сещам.
— А наркотици? Занимаваше ли се с такива работи?
— Боже мили, никак — отвърна Патрис. — Тя беше жив цербер.
— Миналата година е отсъствала за три седмици. През това време разговаряхте ли често с нея?
Патрис хвърли кос поглед на Ашия. В погледа й имаше заровени някакви тайни.
— Не много.
Джесика реши да не упорства. Погледна записките си.
— Познавате ли някой си Шон Бренън?
— Познавам го — каза Патрис. — Но мисля, че Ашия не го е виждала.
Джесика погледна Ашия. Ашия сви рамене.
— Колко време излизаха заедно? — попита Джесика.
— Не знам — рече Патрис. — Някъде към два месеца.
— Теса срещаше ли се напоследък с него?
— Не — отвърна Патрис. — Семейството му се премести.
— Къде?
— Май в Денвър.
— Кога?
— Не си спомням. Май преди около месец.
— А Шон къде учеше, знаете ли?
— В „Нюмън“ — каза Патрис.
Джесика си записваше. Бележникът й прогизваше. Прибра го в джоба си.
— Те двамата скъсаха ли?
— Да — рече Патрис. — Теса много страдаше.
— А Шон? Той избухлив ли е?
Патрис сви рамене. Да, с други думи, но не искаше да създава проблеми никому.
— Виждали ли сте го да причинява болка на Теса?
— Не — каза Патрис. — Нищо подобно. Той просто си е… обикновено момче. Нали разбирате?
Джесика изчака да кажат още нещо. Нищо не казаха. Смени темата.
— Сещате ли се за някого, с когото Теса не се разбираше? Някой, който е можел да иска да й навреди?
Чешмичките пак потекоха. Момичетата заподсмърчаха и забърсаха очи. После заклатиха глави.
— Тя излизаше ли с друг след Шон? Някой да й е досаждал?
Момичетата поразмислиха няколко секунди, после в унисон завъртяха глава.
— Теса ходеше ли при доктор Паркхърст в училище?
— Разбира се — каза Патрис.
— Тя харесваше ли го?
— Май да.
— Доктор Паркхърст срещаше ли с нея извън училище? — попита Джесика.
— Какво значи извън?
— Ами така, в социален смисъл.
— Искате да кажете, на среща или нещо такова? — запита Патрис. Направи гримаса на отвращение при мисълта Теса да излиза с такъв древен старец на трийсет. Прищяло му се.
— Ъ, не.
— Вие ходите ли при него в качеството му на училищен съветник? — попита Джесика.
— Разбира се — каза Патрис. — Всички ходят.
— И за какво си говорите?
Патрис помисли за малко. Личи си, че крие нещо — мина през ума на Джесика.
— Ами за училище. За кандидатстване в университети, за изпитите SAT, от тоя род.
— За лични неща разговаряте ли?
И пак очи към земята.
Бинго — каза си Джесика.
— Понякога — отвърна Патрис.
— От какъв род лични неща? — попита Джесика и се сети за сестра Мърседис, училищната съветничка на „Назарийн“ по нейно време. Сестра Мърседис имаше фигурата на Джон Гудман и бе вечно намръщена. Единственото лично нещо, което можеше да се обсъди със сестра Мърседис, бе да се закълнеш, че няма да правиш секс, докато не си навършила четирийсет.
— Ами не знам — каза Патрис и прояви още по-задълбочен интерес към обувките си. — Разни работи.
— Обсъждате ли момчетата, с които излизате. Неща от този род.