Момичета с броеници
- Автор: Монтанари Ричард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Момичета с броеници». Краткое содержание книги:
Къде си сега, Лутър?
Имам нужда от малко помощ.
Слезе и заключи колата. Съзнаваше, че трябва да си върви у дома, но по някакъв начин това място го изпълваше с необходимата му в момента целенасоченост, с покоя, който изпитваше, докато седеше във всекидневната през някой хладен есенен ден и гледаше мач на „Игълс“, Дона седеше на съседния диван и четеше книга, а Колийн учеше в стаята си.
Може би трябва да си върви.
И какво щеше да намери у дома?
Ще изпие още половинка бърбън, та да притъпи удара, ще изгледа всички ток–шоу, евентуално и някой филм. В три след полунощ ще си легне, за да чака съня, който така и не идва. В шест ще се предаде пред зората, предшестваща звъна на будилника, и ще стане.
Погледна пак към заревото от прозорчето на мазето, видя как сенките се движат методично насам-натам, усети притеглянето.
Именно те са неговите братя и сестри, неговото семейство.
Пресече улицата и се запъти към къщата на смъртта.
Точно тук е домът му.
18.
Понеделник, 23:08 ч.
Саймън бе вече забелязал двата автомобила. Синьо-белият микробус на екипа за оглед бе почти долепен до къщата, таурусът бе паркиран по-надолу по улицата, а в него седеше неговото възмездие, ако можеше така да се каже: инспекторът Кевин Франсис Бърн.
Когато Саймън публикува пръв материала за самоубийството на Морис Бланчард, Кевин Бърн го бе причакал една вечер пред „Дауни“ — шумна ирландска кръчма на Втора улица и Саут Стрийт. Беше го сгащил и разхвърлял насам–натам, сякаш бе парцалена кукла, а накрая го сграбчи за яката на сакото и го блъсна в стената. Саймън не беше побойник, но все пак бе над метър и осемдесет, тежеше седемдесет кила, а Бърн го бе отлепил от тротоара с едната си ръка. Бърн вонеше като спиртоварна след наводнение и Саймън се приготви за як бой. Добре де, да яде як бой — какво да се лъжем?
Но за късмет, вместо да го просне като килим — а Саймън точно това очакваше — Бърн внезапно спря, погледна към небето и го пусна, сякаш бе използвана салфетка, та се отърва само с няколко натъртени ребра, навехнато рамо и съсипана завинаги фланелка от трико.
За отплата Бърн получи още половин дузина язвителни материали от Саймън. Оттогава Саймън пък не мърдаше наникъде с колата си, без яка бухалка за бейзбол и без да следи кой се движи след него.
Но всичко това беше древна история.
Сега се появи нова подробност.
Сегиз-тогиз Саймън ползваше двама нещатни дописници, студенти в „Темпъл“, споделящи едновремешните му възгледи за журналистиката. Правеха му справки, а понякога и причакваха обектите на разследванията му за нищо пари, колкото да си плащат даунлоудите от Ай Тюнс и порно-сайтовете.
Единият, който наистина даваше надежди и можеше да пише, се казваше Бенедикт Цю. Обади се в единайсет и десет.
— Саймън Клоуз.
— Обажда се Цю.
Саймън не бе сигурен дали така е по азиатски, или по студентски, но Бенедикт винаги наричаше себе си с последното си име.
— Какво става?
— Онова място, дето ме питаше за него, долу до пристанището, нали се сещаш?
Цю имаше предвид порутената сграда под моста „Уолт Уитмън“, в която Кевин Бърн бе изчезнал загадъчно за няколко часа по-рано същата вечер. Саймън го бе проследил, но от дискретно разстояние. Когато му се наложи да тръгва, обади се на Цю и го накара да проучи мястото.
— Е, и?
— Казва се „Дюсиз“.
— И какво има в „Дюсиз“?
— Къща за крек.
На Саймън му се зави свят.
— Къща за крек ли казваш?
— Да, сър.
— Сигурен ли си?
— Абсолютно.
Саймън се отдаде на прилива от възможности. Бе направо сразен.
— Благодаря ти, Бен — рече. — Ще ти се обадя.
— Моля.
Саймън прекъсна разговора и се зае да прецени късмета си.
Кевин Бърн бе любител на наргилето.
Което означава едно-единствено нещо: периодичното следене на Бърн в името на случаен материал оттук нататък се превръща в основно занимание. Понеже от време на време на Кевин Бърн ще му трябва да се снабдява с наркотика си. Което пък означава, че си има чисто нов партньор. И то не онази висока, сексапилна богиня с прогарящите черни очи и с десен прав като товарен влак, а едно кльощаво бяло момче от Нортамбърланд.
Кльощаво бяло момче с фотоапарат никон Д100 и с телеобектив сигма 55-200мм ДС.
19.
Вторник, 05:40 ч.